„В бъдеще искам да бъда запомнен не като тенисист, който е спечелил много титли, а като такъв, който е оставил добър пример на момчетата и момичетата“. Само един човек в тура може да е автор на тези думи. Точно така, Рафаел Надал.
На 3 юни тенис легендата навършва 34 години и в период, в който повечето състезатели обмислят край на кариерата си, Матадора пази още гориво в резервоара, защото гони редица рекорди. Един от тях е постижението за най-много спечелени титли в турнирите от Големия шлем. Със своите 19 трофея той е само на един зад Роджър Федерер. И макар много пъти да е споделял, че не с тази мисъл се събужда сутрин, испанецът обича по-скоро да говори с действията си на корта, отколкото да използва ненужни думи на пресконференции.
„Не можеш да си разочарован през цялото време, ако съседът ти има по-голяма къща, по-голям телевизор или по-красива градина“, направи интересно сравнение Надал след победата във финала в Париж над Доминик Тийм миналата година.
„Не това е начинът, по който виждам живота. Да, това е мотивация, но не и мания. Не това е нещото, което ме кара да се събуждам всяка сутрин и веднага да изляза да тренирам, да играя“, сподели Матадора.
Комбинацията между скромност, неоспорим талант и усърдна работа, между силна психика и физика, между желание, страст и любов към играта, прави Рафаел Надал един от най-великите тенисисти в историята.
Всички помнят как онова слабо момче със седем-осми панталони стъпи за първи път на клея в Париж, а години по-късно вече е слагал 12 пъти в своята витрина „Купата на Мускетарите“. Всеки знае колко много бе постигнал Матадора още преди да навърши 20 години, а днес е единственият състезател при мъжете, спечелил пет „мейджъра“ след 30-годишна възраст.
Мнозина завинаги ще останат удивени от невъобразимата скорост на Надал, ще превъртат лентите, за да наблюдават феноменалните му изпълнения. Днес Рафа може да не е толкова бърз, но най-силното му качество е, че е приспособим. Не само оцелява, а доминира. Постоянно променя и най-малкия детайл в играта си, за да може да се състезава колкото се може повече.
В нито един момент феновете не могат да се съмняват в тлеещата в него страст към любимата игра и това е пламъкът, който няма да угасне скоро.
Това е пламъкът, който го превърна в най-възрастния тенисист, завършвал под №1 в света – миналата година го стори за пети път и изостава само от Пийт Сампрас. Това е силата, която го отведе до 35 Мастърс титли и 59 трофея на любимия клей, до 990 победи в тура и до 209 седмици на върха в ранглистата. Силата, която го превърна в икона.
„Мисля просто, че той е невероятен тенисист“, казва за Рафа един от двамата му най-големи съперници, но и добър приятел – Роджър Федерер. „Има удари, които никой друг не притежава. А когато разполагаш с това, си уникален и специален“.
„Той има психическата и физическата сила да издържи на супер високо ниво на игра години наред. Доказвал го е отново и отново. Изпитвам огромен респект към него“, казва 20-кратният шампион от Големия шлем.
През годините двамата оформиха велико съперничество, започнало още в Маями през 2004, когато 17-годишният Надал шокира швейцареца и му показа колко трудно ще му бъде в следващото десетилетие. Двамата изиграха уникални двубои като финала на Уимбълдън 2008, а към момента Рафа води в общия баланс с 24-16.
Срещу Новак Джокович активът на испанеца е 26 успеха срещу 29 поражения и тяхната битка определено ще остане като една от най-великите в историята. Сърбинът определя Матадора като човек, към който изпитва „огромен респект“. „Той винаги е бил страхотен пример за играч с фантастичен боен дух. Стандартът му е много висок. Особено на клей – той без съмнение е най-голямото предизвикателство пред тенисистите“.
Всички знаем историята на малкото момче от Манакор, което хваща ракетата още от ранна детска възраст и тренира под наставничеството на строгия си чичо Тони. Рафаел Надал вече е на 34 и е феномен в света на тениса, но дългогодишният му треньор неведнъж е споделял, че това е резултат на много жертви.
„Мисля, че най-доброто нещо, което сторих на Рафа, бяха изискванията, които му поставях“, казва Тони. „Той беше момче, от което винаги исках най-доброто, независимо дали говорим за европейско първенство, или за ежедневна тренировка. За него беше по-трудно да тренира с мен, отколкото да спечели турнир. В крайна сметка, това страхотно ежедневно усилие му позволи да развие своя потенциал на максимум“, каза бившият треньор на Рафа.
В своята автобиография Надал разказва за десетки примери как чичо Тони, със своите сурови методи, го е подготвил за месомелачката, наречена ATP тур. Как е спечелил турнир при младежите със счупено кутре на ръката, как години наред играе със счупена метатарзална кост в петата.
Преди „мейджър“ финала срещу Федерер на Australian Open през 2009 испанецът не може да движи краката си от умора, сякаш в тях има олово. Надал е на ръба на психическата пропаст, когато Тони му казва да си представи, че той ще е сериен убиец, готов да стреля от трибуните. Испанецът трябва да избягва „куршумите“ – ако спре и за секунда, изходът ще е фатален. Мотивацията преобръща мисленето на Рафа и резултатът е петсетов успех. Този мач е един микрокосмос на цялата кариера на испанеца.
„Очевидно е, че той стана най-добрият благодарение на таланта и усилията си, но също така заради способността си да работи всеки ден с огромна отдаденост. Беше му трудно и трябва да призная, че понякога аз действах твърде сурово“, казва чичото на Матадора, който го отведе до 16 титли от Големия шлем.
Надал обаче е благодарен. Не защото стана един от най-великите играчи, а само заради факта, че има привилегията да прави това, което обича.
„Започнах да играя тенис като малко дете. Без баща ми и майка ми нещата щяха да бъдат почти невъзможни. Беше мечта да достигна мястото, на което съм днес – да бъда професионален тенисист и да се наслаждавам на този тур. Радостен съм, че съм тук – здрав и щастлив. И искам да кажа „благодаря“ на живота, защото всичко по време на кариерата ми беше перфектно“, споделя 19-кратният шампион от Големия шлем.
Безбройните контузии не успяха да го спрат. Има ли случай, в който испанецът се е оплакал от травма в китката или лакътя? Има ли случай, в който дори за секунда е губил своята оптимистична нагласа? Едва ли – поне това сочат всичките му изказвания през годините.
Непрестанното му пътуване заради участието в тура не го спря да предаде наученото на следващото поколение. С отварянето на академията си в Майорка, а после и разширенията ѝ в Мексико, Гърция, Кувейт и на други места по света, Рафа доказа, че е човек с мисия.
„Това е целта ми, а победите и загубите са част от спорта. Ако има нещо, което искам да съм направил добре, то това би било да предам на поколенията позитивното отношение – това ме прави много удовлетворен“.
What a player. What a champion.
Happy birthday, @RafaelNadal! 🎉 pic.twitter.com/f8NBMAzU1X
— ATP Tour (@atptour) June 3, 2020
Димитър Радев, TennisKafe.com
