Живеем в ерата на Голямата тройка, но властелините от миналото остават завинаги в историята на играта. За тях се носят митове и легенди, зараждат се яростни съперничества, епохите се преплитат една в друга и ни карат все по-често да превъртаме лентата назад, за да се докоснем до тяхната магия. След като TennisKafe.com ви представи рубриката „Властелините на Големия шлем“, е ред да започнем поредицата „Легендите от миналото“. В нея ще ви връщаме най-вече в миналия век, за да си спомним някои от най-големите съперничества, исторически събития и истории.
Той бе само на един удар от най-важния момент в своя млад живот, но демоните влязоха в главата му точно преди да сътвори история. На финала на Уимбълдън през 1985 Борис Бекер имаше два мачбола, а при първия 17-годишният германски състезател направи двойна грешка – втората му в решаващия гейм.
„Просто погледнах нагоре и започнах да се моля: „Господи, дай ми първи сервис, защото не знам какво ще правя с втория“, споделя Бекер пред BBC години по-късно.
Дали след намеса на външна сила, дали заради прекараните години в трениране на тактиката сервис-воле заедно с баща си в малкото градче Лаймен, или заради свободата да е непоставен 17-годишен тенисист, молитвите му бяха чути. Изстреля началния удар към бекхенда на Кевин Кърен – южноафриканец, състезаващ се за САЩ, и опонентът му нямаше как да го върне. Бекер вдигна победоносно ръце, погледна към небесата и стана най-младият шампион на „свещената трева“ при мъжете в цялата история на играта след 6-3 6-7(4) 7-6(3) 6-4.
„Емоцията беше много различна. Не знаех точно каква е, не можех да я определя, но знаех, че е момент, който ще промени живота ми“, споделя Мистър Бум-Бум години след това.
Седмици преди историческия си триумф Бекер е на път да бъде отстранен от световния №441 Лейтън Алфред на аматьорския турнир в „Beckenham Cricket Club“, на 16 километра югоизточно от комплекса на Уимбълдън. Въпреки това печели надпреварата в Куинс и дава заявка за нещо голямо на „мейджъра“ в Лондон, но все пак очакванията към него не са големи.
Бекер е израснал, играейки на клей, и тревните кортове са му били непонятни. Неговата агресивна, атлетична и мощна тактика сервис-мрежа е в пълен контраст със стиловете на американците Джон Макенроу и Джими Конърс, които са спечелили последните 4 титли на Уимбълдън преди 1985 г.
Борис обаче отстранява друг американец в първи кръг – Ханк Пфистер. Бекер губи първата част, но после постига обрат. Опонентът му казва години по-късно: „Той игра над възможностите си в онзи ден. Очаквах, че ще загуби в следващия кръг.
Е, очакванията му не са се оправдали. Бившият №1 елиминира квалификанта Мат Енгър, губейки само четири гейма, а после оцелява в третата фаза срещу Йоаким Нистрьом. Шведът му се противопоставя през целия мач, но германецът измъква петия сет с 9-7 и продължава похода си. Точно тогава русият тийнейджър попада под светлината на прожекторите в родината си, пише „Дойче Веле“.
Неговата енергия, емоционалност и желание да излиза на мрежата, за да печели бързо точките, се нравят на публиката, но все пак остават съмненията, че ще успее да стигне напред в турнира. Не и когато Макенроу, Конърс, Щефан Едберг и Иван Лендъл са все още в схемата.
Но накрая се оказва, че тялото на германеца по-скоро ще го предаде, отколкото някой съперник да го победи. По средата на мача му срещу Тим Майот, малко след изцеждащата петсетова драма, Бекер чувства, че глезенът го предава.
„Изкълчих глезена си толкова лошо, че исках да отида на мрежата да си стиснем ръцете“, споделя Мистър Бум-Бум пред ATP.
Но на трибуните е неговият мениджър, който не иска и да чуе за подобен ход. Мустакатият румънец Йон Циряк слиза на „свещената трева“, за да поиска медицински таймаут за германеца.
„На Циряк не му пукаше. Той просто влезе на корта“, казва след мача братът на Тим Майот – Джон. „Тийм възрази, но това беше от онези възразявания, които правят добрите момчета от Ню Ингланд, и глезенът на Борис бе превързан, след което той намери начин да спечели“.
Победите се превръщат в навик. Бившият №1 продължава към четвъртфиналите, а схемата от неговата част се отваря, след като шведът Андерс Ярид остава единствен поставен. Бекер трябва да го срещне във финалната четворка, но първо трябва да победи талантливия Анри Льоконт, който в предната фаза е отстранил Иван Лендъл.
Звездата на французина също вече е на тенис небосклона. Няколко седмици по-рано той достига същата фаза на Ролан Гарос. На тревата обаче през 1985 има само един господар и Льоконт губи в четири сета.
В другата част на схемата Кърен елиминира Джон Макенроу в три части, а веднага след това повтаря упражнението срещу Джими Конърс на полуфиналите. Невероятно, но състезаващият се за САЩ тенисист отпуска само 13 гейма срещу двама от фаворитите. Но преди Бекер да се изправи срещу него, немецът трябва да победи Ярид. Шведът взима първия сет и повежда с ранен пробив след паузата, но 17-годишният играч отново не губи вяра в собствените си възможности и печели в четири части двубоя, играл се в продължение на два дни заради дъжда.
На финала Мистър Бум-Бум веднага пробива сервиса на опонента и печели първия сет. Въпреки че губи тайбрека във втората част, той не губи увереността си. Това си проличава чак до последните моменти от мача.
„Никога не съм се чувствал така. Членовете на кралското семейство слизат да ти дадат трофея, а после президентът на Германия (б.а. – Западна Германия) дойде да ме види в съблекалнята. Почувствах тези 15-20 минути като свръхестествени и почти нереални“, казва Бекер пред BBC.
Тази магическа 1985 дава началото на феноменални шест поредни години на Уимбълдън за Борис, в които той печели три трофея – половината от неговите общо 6 „мейджъра“. Но той смята, че ранният успех е имал своята цена.
„Може би беше прекалено рано от гледна точка на моето развитие като тенисист, защото всеки път, в който се връщах на корта, всичко се сравняваше с Уимбълдън ’85“, казва бившият №1, цитиран от „Дойче Веле“.
„Така че не си дадох време да експериментирам, да подобря бекхенда, да доразвия играта с крака, защото бях част от този водовъртеж“.
Битката му с напрежението и с демоните водят до няколко лични проблема, включително борба с успокояващи лекарства и банкрут през 2017. В същото време обаче Бекер развива страхотна кариера и като треньор. За три години под ръководството му Новак Джокович спечели шест турнира от Големия шлем и доминираше, а когато през 2016-а триумфира на Ролан Гарос, бе носител и на четирите „мейджъра“ едновременно.
Дългосрочното въздействие на онзи ранен триумф може да се е оказало не дотам приятно за бившия №1, но онзи Уимбълдън от 1985 завинаги ще остане като един от най-запомнящите се успехи в историята на спорта.
TennisKafe.com
