Има хора, на които е предопределено да надскочат границите на сферата, в която традиционно са най-силни. Те се превръщат не само в спортни или бизнес, но и в поп културни икони, които са разпознаваеми и обожавани навсякъде по света. Един от тези хора е Рене Лакост – тенисистът, който се превърна в дизайнер.
Жан Рене Лакост е роден в Париж на 2 юли 1904 г. Семейството му е заможно и бъдещата тенис звезда има щастливо и спокойно детство.
Младият французин хваща тенис ракета за пръв път на 15-годишна възраст, когато придружава баща си на делово пътуване в Англия и там се разгаря страстта му към аристократичния спорт. Рене започва да тренира упорито и три години по-късно, през 1922, прави своя дебют в турнир от Големия шлем. Младежът участва на Уимбълдън, но отпада още в първия кръг след поражение от Пат О‘Хара Ууд. Загубата обаче не сломява Лакост. Напротив – мотивира го още повече.
На следващата година той отново участва на Уимбълдън и стига до 4-ти кръг, където губи след оспорвана битка с един от местни любимци Сесил Кембъл. Няколко месеца по-късно Рене прекосява океана, за да запише първото си участие в Шампионата на САЩ. Големият му пробив идва през 1925, когато печели първо Шампионата на Франция, а след това и Уимбълдън, като и в двата случая побеждава друг знаменит французин – Жан Боротра.
Следващия сезон Лакост губи титлата от домашния си турнир, но няколко месеца по-късно печели трофея в САЩ, след като триумфира в още един „френски“ финал, този път срещу Анри Коше. След това започва ерата на френския тенис Националният отбор по тенис заминава за Филаделфия, за да вземе участие в турнира за купа „Дейвис“. Рене Лакост е част от звездния тандем „Четиримата мускетари“, включващ още Анри Коше, Жан Боротра и Жак Бруньон. За щастие на Франция четиримата се представят на ниво и трофеят спечелен, като това се оказва първата от няколко поредни купи за „петлите“ в надпреварата.
Лакост продължава славния си възход, а преди да сложи край на кариерата си, печели още две титли от Големия шлем – на Уимбълдън през 1928 и на Шампионата на Франция през 1929. Междувременно „Крокодилът“ издава своята книга „Лакост за тениса“, която бързо се превръща в бестселър.
Повечето спортисти с толкова успешна кариера изживяват живота си спокойно и се радват на заслужена почивка след нейния край, но не и Рене Лакост. През 1933 той и неговият приятел Андре Гилие основава „La Societe Chemiste Lacoste”. Компанията произвежда световноизвестната днес поло тениска, която Лакост често носи по време на мачовете си.
Отличителният знак е фланелките и крокодилът, избродиран на гърдите – знак, който днес е един от най-разпознаваемите брандове в света. Макар модата да е новата му страст, Лакост не забравя любимия си спорт. През 1961-ва той осъществява революция, патентовайки първата метална ракета с куха дръжка. За разлика от обичайните дотогава дървени ракети тя била по-удобна за държане и придавала по-голяма скорост на топката при удар.
В Европа ракетата е рекламирана като продукт на „Лакост“, но в САЩ заслугата за нея получава Wilson Sporting Goods. Пиер Дармон играе за пръв път с такава ракета на Уимбълдън през 1963, но тя получава световно признание години по-късно, когато в качеството ѝ на Wilson T-2000 с нея играят американските звезди Били Джийн Кинг и Джими Конърс. През 1963 г. намиращият се вече в напреднала възраст Рене Лакост отстъпва управлението на модната си къща на своя син Бернар Лакост.
Той продължава съвсем достойно делото на баща си, като под негово ръководство „Лакост“ се превръща в един от най-популярните модни брандове в света. Именно Бернар дава отговор на въпроса на какво се дължи прякорът на баща му – „Крокодилът“. В отговор на множеството догадки и спекулации Бернар разказва:
„През 20-те години баща ми сключил облог с капитана на отбора си за това дали ще спечели някакъв мач. Наградата за победителя в облога била куфар от крокодилска кожа, който баща ми видял в магазин в Бостън. Бащ ми спечелил мача и си получил куфара. От там дошъл и прякорът му“.
Всеки има свое мнение за Рене Лакост. Но какво е мислел самият той за себе си? Легендарният тенисист често е обичал да казва „Изобретател! Ако можех да сложа една титла на визитката си, това би била тя. Цял живот съм изобретявал неща. Не бях най-талантливият или най-атлетичният играч, но постоянно изобретявах удари, на които съперниците ми нямаха отговор“.
„Крокодилът“ изживява последните си дни в китното пиринейско градче Сен Жан де Луж, където дъщеря му Катрин основава голф клуб. Лакост записва името си със златни букви не само в тениса, но и в модата, превръщайки се в истинска икона в две на пръв поглед доста несъвместими сфери. Неговите харизма и успехи помагат на Франция да се утвърди като една от традиционните сили в тениса, а заедно с това и да засили авторитета на Шампионата на Франция или както го познаваме днес – „Ролан Гарос“.
TennisKafe.com
