Живеем в ерата на Голямата тройка, но властелините от миналото остават завинаги в историята на играта. За тях се носят митове и легенди, зараждат се яростни съперничества, епохите се преплитат една в друга и ни карат все по-често да превъртаме лентата назад, за да се докоснем до тяхната магия. След като TennisKafe.com ви представи рубриката „Властелините на Големия шлем“, е ред да започнем поредицата „Легендите от миналото“. В нея ще ви връщаме най-вече в миналия век, за да си спомним някои от най-големите съперничества, исторически събития и истории.
През 50-те, 60-те и 70-те Австралия е голямата тенис сила. И докато Род Лейвър се е устремил към своя сезонен Голям шлем, един негов сънародник години наред отказва предлаганите му професионални договори, междувременно също създавайки рекорди, които ще отнеме десетки години да бъдат подобрени. Някои остават ненадминати и до днес.
Рой Емерсън прекарва детството си като фермерско дете в Блекбът, Куинсленд – нетипична обстановка за бъдеща тенис легенда. Биографите му отдават силната му китка на часовете, прекарани в доене на добитък, а задачите, с които е натоварен като малък, го превръщат във впечатляващ атлет.
С ръст малко над 180 см в този период той е един от високите спорта. Физиката е важно оръжие, което му помага да показва най-доброто от себе си в изтощителните битки в три от пет сета на турнирите от Големия шлем. Подготовката му се отблагодарява – през 1967 година печели своя 12-ти „мейджър“ на Ролан Гарос, който го поставя на върха в историята до 13-ия трофей на Сампрас в началото на новия век.
Успехът в Париж показва още една от силните страни на Емерсън. Макар да се е чувствал най-комфортно с тактиката сервис-мрежа, той не е имал проблеми да разнообразява играта си и да я напасва спрямо настилката. Бързината, умението да покрива целия корт и умелите волета го превръщат в страшилище за опонента.
Разбира се обаче любимият му корт остава този у дома. В продължение на 50 години той бе сред най-успешните състезатели на Australian Open със своите шест титли. Чак през 2019 Новак Джокович го задмина със седмия си триумф в Мелбърн. Петте му поредни спечелени турнира там обаче още остават без аналог.
Също като всеки друг голям шампион, австралиецът се отличава с непоклатима психика. Оправданията не са привични за него и ако веднъж е излязъл на корта, можете да сте сигурни, че ще дава всичко от себе си до последната минута. Дори когато през 1966 година контузва рамото си в съдийския стол в четвъртия кръг на Уимбълдън, той доиграва срещата до край. Няма какво да доказва – през миналите две години трофеят е бил негов. Дa, в крайна сметка срещата да завършва със загуба, но той остава верен на себе си и не се отказва въпреки болките.
Емерсън доминира на сингъл, но е един от малкото, които го правят и на двойки. Общия брой от 30 трофея от „мейджъри“ остава рекорден при мъжете, а неколкократните му успехи в двете дисциплини го поставят в елит от петима – само той, Франк Сегман, Маргарет Корт, Мартина Навратилова и Серина Уилямс са успели да спечелят повече от един турнир от Големия шлем и при индивидуалните надпревари, и при тандемите.
Бившият №1 Джак Крамър го определя като „най-великият играч на двойки за всички времена“, като поставя и форхенда му сред най-добрите в историята.
„Беше толкова бърз, че можеше да покрие всяка част на корта. Имаше перфектните удари за мачовете на двойки, бекхендът му преминаваше ниско над мрежата и се спускаше в краката на навлизащия в корта сервиращ,“ пише по негов адрес Крамър.
Това остава единственият представител на мъжкия тенис, стигал до титла на всеки от четирите турнира от Големия шлем и на двойки, и на сингъл. Сезонът му през 1964 остава един от най-впечатляващите в спорта – 109 победи от 115 мача му носят 17 трофея и място на върха на ранглистата.
Именно любовта му към спорта и към върховното съревнование, което предлагат „мейджърите“ го спира да подпише професионален договор до началото на Open ерата. До 1968 година професионалистите нямат право да участват на четирите надпревари от Шлема, като две години по-рано Емерсън отказва предложение за договор на стойност 100 хиляди долара – значителна сума за тези години.
Двамата с Род Лейвър, с когото като тандем печели последния си турнир от Големия шлем на Уимбълдън през 1971 година, често се изправят един срещу друг на финали, а спорът за това кой е по-добър продължава и след края на кариерите им. Независимо от отговора обаче едно е сигурно – и Емерсън, и Лейвър са сред най-големите легенди на любимия ни спорт. През 1982 година Рой получава място в тенис Залата на славата – там, където несъмнено принадлежи.
Момчил Русев, TennisKafe.com
