Живеем в ерата на Голямата тройка, но властелините от миналото остават завинаги в историята на играта. За тях се носят митове и легенди, зараждат се яростни съперничества, епохите се преплитат една в друга и ни карат все по-често да превъртаме лентата назад, за да се докоснем до тяхната магия. След като TennisKafe.com ви представи рубриката „Властелините на Големия шлем“, е ред да започнем поредицата „Легендите от миналото“. В нея ще ви връщаме най-вече в миналия век, за да си спомним някои от най-големите съперничества, исторически събития и истории.
За последните повече от 100 години тенисът е изминал много път във всяко едно отношение – финансово, технологично и… модно.
Играта е измислена във Франция в края на XII век, но тогава все още не е имало ракети, а топката е удряна с ръка. Ракетите се появяват през XVI век и оттогава играта се нарича „тенис“. Тя бързо се разпространява във Франция и Англия, основно сред високите класи в обществото – например крал Хенри VIII е имал специална зала за тенис, но кралският тенис се е отличавал от днешната игра. Първият тенис клуб е основан в Англия през 1872 г.
Паралелно с развитието на играта текат най-различни процеси, които са пряко или косвено свързани с нея. Например, как се обличат тенисистите. Връщаме ви назад във времето, за да видите тенис модата през годините.
(1908 г.) Дългите панталони и ръкавите са били задължителни. Ако някой играч от онова време види как изглеждат сегашните тенисисти, със сигурност би се възмутил и би ги сметнал за голи.
(1918 г.) През 1872 година Хари Джем и неговият приятел Аугурио Перера, заедно с двама местни лекари, основават първия тенис клуб – Лемингтън Спа.
Снимката долу е от 1918 година в един от най-популярните клубове в света – този в Куинс, а на нея се вижда как дамите са били облечени за тенис.
(1926 г.) Постепенно облеклото в тениса позволява и голи ръце, но екипировката е определен цвят.
Белият цвят е показателен за статута и благосъстоянието на човек в обществото. През 19 век белите дрехи са били по-скъпи, а тенис са играли предимно представители на елита, за които е било важно да демонстрират възможностите си не само на корта, но във финансово отношение.
Официално правило за „предимно бяла екипировка“ на Уимбълдън се въвежда през 1963 г., а през 1995 г. то се променя на „почти изцяло бяла екипировка“.
(1925 г.) На снимката е Сюзан Ленглен. Тя остава в историята като първата шампионка на Уимбълдън, неговореща английски език. Това се случва през 1919 г. – година след края на Първата световна война.
Освен че е сред първите жени, сервиращи над глава, Ленглен носи изрязана рокля, която достига до над прасеца и разкрива ръцете и глезените. Не се притеснява да хвърля ракетата и да изразява гнева си при грешки, а на почивките отпива редовно от напитка, която се оказва… коняк. През цялата си кариера Сюзан се подкрепя или с вино, или с любимия си коняк, а когато организаторите на турнири й правят забележка за алкохолните “прояви”, французойката решава проблема като накисва кубчета захар в уиски, които впоследствие разтваря в шишенцата си с вода.
(1932 г.) Рене Лакост е име, което няма как да не свързваме с модата.
През 1933 той и неговият приятел Андре Гилие основава „La Societe Chemiste Lacoste”. Компанията произвежда световноизвестната днес поло тениска, която Лакост често носи по време на мачовете си.
Отличителният знак е фланелките и крокодилът, избродиран на гърдите – знак, който днес е един от най-разпознаваемите брандове в света. Макар модата да е новата му страст, Лакост не забравя любимия си спорт. През 1961-ва той осъществява революция, патентовайки първата метална ракета с куха дръжка. За разлика от обичайните дотогава дървени ракети тя била по-удобна за държане и придавала по-голяма скорост на топката при удар.
През 1963 г. намиращият се вече в напреднала възраст Рене Лакост отстъпва управлението на модната си къща на своя син Бернар Лакост.
Той продължава съвсем достойно делото на баща си, като под негово ръководство „Лакост“ се превръща в един от най-популярните модни брандове в света. Именно Бернар дава отговор на въпроса на какво се дължи прякорът на баща му – „Крокодилът“. В отговор на множеството догадки и спекулации Бернар разказва:
„През 20-те години баща ми сключил облог с капитана на отбора си за това дали ще спечели някакъв мач. Наградата за победителя в облога била куфар от крокодилска кожа, който баща ми видял в магазин в Бостън. Бащ ми спечелил мача и си получил куфара. От там дошъл и прякорът му“.
(1953 г.) Малко блясък от Джаки Кенеди през 1953 година. Тя е съпруга на президента Джон Кенеди и първа дама на САЩ в периода 1961 – 1963.
(70-те) Бьорн Борг е без съмнение голямата звезда в мъжкия тенис през втората половина на 70-те години. Пет титли на Уимбълдън и шест на Ролан Гарос в рамките на около петилетка превръщат шведа в един от най-добрите за всички времена, а славата му е като на рок звезда.
Жените са луди по него, всеки иска да се докосне до магнетичния скандинавец, дори тогава обвит в мистерия. Специалистите по физическа подготовка са категорични, че Бьорн е от друга планета, и то далеч преди ерата на другия извънземен – Майкъл Джордан.
Борг държи на дългата коса и късите шорти:
(1973 г.) Двубои между мъже и жени е имало и преди, а най-паметните датират от 1973 г., когато Били Джийн Кинг мери сили със сънародника си Боби Ригс. Ригс стига до №1 в световната ранглиста през 40-те, а през 1951 г. слага край на кариерата си. На 55-годишна възраст обаче е уверен, че може да победи която и да е топ тенисистка.
Първоначално Кинг отказва подобно предизвикателство, но готова да играе е Маргарет Корт, която по това време е №1 в света. Ригс я побеждава с категоричното 6-2 6-1.
По-късно същата година Били Джийн Кинг, която на 29 е с 26 години по-млада от опонента си, се изправя срещу бившия №1 и го побеждава 6-4 6-3 6-3 на демонстративен мач в Хюстън.
Третата „битка на половете“ идва през 1992 г., когато бившият №1 Джими Конърс, на 40 по това време, играе срещу 35-годишната Мартина Навратилова. Правилата в тази среща са по-специални и целящи да облагодетелстват жената. Конръс има право само на един сервис в точка, а Навратилова може да пласира топката в противниковата половина в очертанията за двойки. Конръс побеждава 7-5 6-2.
(1985 г.) Ан Уайт играе срещу Пам Шрайвър на Уимбълдън, но двубоят не може да започне, защото калифорнийката изглежда прекалено предизвикателно на корта.
Съдията я моли да облече нещо по-традиционно. Все пак двубоят започва, но е прекъснат заради лошото време при 1-1 сета. На следващия ден Шрайвър побеждава, а опонентката ѝ е облечена „по-приемливо“.
(80-те) Габриела Сабатини е сред секс символите на 80-те в тениса. Тя отлично използва визията си не само с ракета в ръка.
(90-те) Разбира се, Андре Агаси. Американецът прекрати състезателната си кариера на 36 години след Откритото първенство на САЩ през 2006 г. Той започна последния си сезон под №7 в световната ранглиста, а през 2005 г. стигна до финала на US Open, печелейки три поредни петсетови мача, преди да загуби от Роджър Федерер във финала след четири сета.
Обичан, мразен, различен. Андре Агаси въведе истинска революция в модерния тенис с ранното взимане на топката, късия замах от бекхенд страната, изключителната координация при ретурите си.
Нещо повече, през годините любимият син на Лас Вегас се промени – беше бунтар, беше и като смирен монах. А истината е, че колкото и различно лице да показваше, пак беше себе си.
Основната причина за любовта на феновете? Пътят на Андре не е никак лек и образът му напомня много повече на обикновения човек, от този на други звезди като Федерер, Надал и Джокович, които търсят съвършенство и за които фокусът попада изцяло в пренаписването на историята, поредния рекорд и следващата титла.
Прекарал е голяма част от живота си в търсене на себе си и в преоткриване на своите ценности, в борба с вътрешните си демони и външните фактори.
(1991 г.) Моника Селеш (с бебешко лице) и Мартина Навратилова.
Моника влиза в света на тениса като истинска стихия – печели два пъти US Open и по три пъти Ролан Гарос и Australian Open до 1993 г., преди да навърши 20 г. Играе и финал на Уимбълдън през 1992, но така и не успява да завърши своя кариерен Голям шлем. Една от причините за това можем да открием преди повече от 26 години. Тогава се случва един от най-ужасните инциденти в света на тениса.
Американската тенисистка от сръбски произход е наръгана с нож в гърба, под раменете, по време на мач с българката Магдалена Малеева. Инцидентът става на турнира в Хамбург, а извършителят е 38-годишният Гюнтер Пархе, който е фен на Щефи Граф и по този начин иска да помогне на немската тенисистка да се изкачи отново на върха в женския тенис, където по това време е именно Селеш.
(2002 г.) С началото на новото хилядолетия идва и нова епоха в тениса. Серина Уилямс вече повече от 20 години диктува модата в женския тенис. През 2002 година тя иска да изглежда като супергерой, в какъвто се превръща за мнозина през годините.
Борислав Орлинов, TennisKafe.com
