„Няма ли да е прекрасно никога повече да не играеш тенис? Но не мога. Не само защото татко ще ме погне с ракетата, но и нещо дълбоко в мен не ми позволява. Мразя тениса, ненавиждам го от дъното на душата си, но продължавам да играя, удрям топката цяла сутрин и цял следобед, защото нямам избор. Колкото и да ми се иска да спра, не спирам“ – това са мислите на един объркан човек. Познати ли са ви мислите на Андре Агаси?
А сещате ли се кой ги подрежда? Точно така, Брад Гилбърт.
На днешния ден през 1961 година се ражда един човек, който никога не набира кой знае каква популярност като тенисист въпреки немалкото си успехи, но години по-късно става знаменитост в ролята на треньор на легендата Андре Агаси.
Гилбърт е бивш №4 в Тура, има изключителна визитка и е автор на книгата „Грозната победа“. Спечелил е 20 титли на сингъл и 3 на двойки, американецът тренира някои от най-големите имена в тениса, а Агаси спечели шест от осемте си „мейджъра“ под ръководството на бронзовия медалист от Олимпиадата в Сеул през 1988.
Съдбоносната среща между Гилбърт и Агаси се случва в Кий Бискейн, а треньорът е безпощаден в критиката си и иска Андре да се научи да дава на съперника си възможност да загуби?
„Всичко е в главата ти, човече – твърди Гилбърт. – С твоя талант ако играеш на 50% и мислиш на 95%, ще спечелиш. Но ако стане обратното – ако се раздаваш повече и мислиш по-малко, винаги ще губиш.“
Гилбърт срива до основи играта Андре и я изгражда наново. Останалото е история. В дългата кариера на Момчето от Лас Вегас има още много загуби, но благодарение на Гилбърт се научава да печели.
„Аз не можех да направя 30 аса, нямах силни удари от основната линия. Ако имах форхенд като този на Анди Родик, нямаше да се налага да върша толкова простотии; ако имах бекхенд като Андре, нямаше да се налага да симулирам толкова често контузии“, разказва Гилбърт.
А до ден днешен философията му си остава същата – да няма такава:
„Някои треньори имат своя философия, която налагат без разлика на всеки играч. Често наблюдавам това при футболните треньори: един наставник се премества в друг отбор, но използва същата схема, която е прилагал и в стария отбор. Това е глупаво. Трябва да развиваш това, което могат играчите, а не това, което искаш. Аз нямам система, нямам стил. Моята философия е проста: да губиш е гадно, да печелиш е супер“.
Кой може да го опровергае?
TennisKafe.com
