Различен и нетипичен. Стан Вавринка никога не е впечатлявал с фигурата си. Даже напротив. През 2015 година обаче имаше нещо очарователно в това как победи Новак Джокович на Ролан Гарос. Разбира се, швейцарецът вече се бе доказал като голям шампион, но конкретно в този мач сякаш нямаше шанс срещу перфектния във всяко отношениe сръбски тенисист.
Пътят на световния номер 1 към единствения му липсващ голям трофей изглеждаше постлан, но във финала тенисистът, който не познаваше вкуса на поражението в 28 поредни мача и който беше непобеден на клей през 2015 г., не успя да намери отговор на вдъхновената игра на Стан.
След този паметен мач Вавринка си спечели още повече фенове. Самият той е доказателство, че в тениса всяко тяло е подходящо, стига да знаеш как да го използваш.
„Бях малко дебеличък. Не много, но все пак бях с наднормено тегло на 13-14 години. Тогава не тренирах много, а тенисът беше просто мое хоби. Но определено не се чувствах добре. Трябва обаче да отбележа, че тялото ми е създадено за тенис и за спорт. Не съм модел и не искам да бъда такъв. Не тренирам, за да ходя на плажа и да се показвам, а за да играя добре“, каза Стан.
И все пак бившият №3 е в перфектна физическа форма, дори на 34 години. А тайната е в това, че дългогодишният кондиционен треньор на Роджър Федерер, Пиер Паганини, на когото Маестрото неведнъж е отдавал успехите и отличната си физическа форма, помага и на Вавринка.
Ролята на Пиер е ключова, а може би и спаси кариерата на Стан. Тенисистът сложи преждевременно край на неприятен за него сезон 2018, в който се завърна, след като се подложи на две операции на коляното и се нуждаеше от време да влезе в добра физическа кондиция и да започне отново да се изкачва нагоре в ранглистата.
„Чувствам се така, все едно имам втора кариера. Не бях сигурен дали ще успея да се завърна. Имаше много съмнения и дълги седмици, в които бях с патерици. Но съм много щастлив, че преминах през това и имах шанс да се състезавам отново, да правя това, което обичам. Липсваше ми състезанието, Тура и феновете. Чувствам се страхотно да се завърна“.
Най-често пък напоследък Вавринка играе с Григор Димитров
Двамата отново ще премерят сили – този път в първи кръг на Мастърс турнира в Синсинати. През последните 13 месеца българинът и швейцарецът са се изправяли в първи кръг три пъти. Това се случи миналия сезон на Уимбълдън и на US Open, както и тази година в Монреал. Сега им предстои четвърти сблъсък на старта.
Стан води на Григор с 6-4 в преките сблъсъци, като последните четири мача са на неговата сметка. Последната победа на Димитров обаче е именно в Синсинати – на осминафиналите през 2016 г.
Вавринка записа своята победа №500 в Тура на ATP именно след като победи Григор Димитров – в трети кръг на Ролан Гарос. Макар българинът да игра страхотно, шампионът от 2015 г. се справи след три тайбрека и се класира за втората седмица в Париж.
Първата победа на Стан в тура дойде преди 16 години в Амерсфоорт, а номер 100 и номер 200 той отчете на Уимбълдън – през 2008 и 2011 г. Записа победа №400 на Australian Open пред три сезона, а сега вече има 500 успеха. Той е 49-ият играч в „Оупън ерата“, който постига това, както и осмият активен състезател – след Федерер, Надал, Джокович, Мъри, Бердих, Вердаско, Робредо, Гаске.
Какво го прави специален?
Вече споменахме физическите му данни, но истината е, че той е майстор на мисълта. Всичко е въпрос на психика. Показалецът, сочещ главата, се превърна в символ на Стан Вавринка. Напомняне, че можеш да изпълняваш всички удари перфектно, да притежаваш цялата техника на света, но често битките се печелят именно в главата.
Швейцарецът е мултифункционален и играе силно на всички настилки, а само титла от Уимбълдън го дели от кариерен Голям шлем. Трикратния „мейджър“ шампион е популярен с бекхенда си с една ръка, който е сред най-прецизните оръжия в мъжкия Тур. В детските си години обаче Стан е изпълнявал удара с две ръце преди треньорът му да го посъветва да направи промяна, когато играчът е 11-годишен.
Разбира се, първоначално играта му страда, той губи много точки и не разполага с необходимата сила. После обаче се научава, а бекхендът с една ръка става запазената му марка.
„Доказателство съм, че всичко е възможно, защото не бях толкова добър като по-млад. Преди да започна да печеля големите мачове губех в тайбрека или в 5-сетовите срещу топ тенисистите, защото не успявах да преодолея напрежението. Има обаче много начини това да се направи. Най-важното е да приемеш ситуацията, после да видиш какво можеш да промениш, както и да имаш невероятен екип около себе си“, обяснява Вавринка.
Извън корта
Скромност не би трябвало да е дума, която по някакъв начин да свързвате с човек, спечелил някои от най-големите награди в тениса. Не би трябвало да е скромен и срамежлив човек, който е бивш №3 в света. Но Стан е точно такъв. 34-годишният швейцарец сякаш по никакъв начин не е променен от успеха и славата.
В свободното си време той обича да се прибере у дома или да отиде до семейната ферма в Сен Бартелми. Е, не започва веднага да върши работа с пристигането си, но не е забравил как се кара трактор и как се обработва земята. Фермата е направена за хора със специални потребности, а именно това го е научило да бъде благодарен за всичко, което има в живота. Детството му, прекарано там, е изиграло важна роля за формирането му като личност:
„Научих се винаги да се боря, за да постигна това, което искам.“
Да се бориш въпреки всичко – обстоятелства, съперници и мнение на хората. Да превръщаш всеки недостатък в предимство. Да комбинираш тренировките с доверие в екипа ти и разговори. И да помниш – на корта си, има топки, а срещу теб е играч, който искаш да победиш. Ако играеш по-добре, имаш по-голям шанс. Това е Stan the Man.
Борислав Орлинов, TennisKafe.com
