Случаят Пен Шуай: Поредният голям провал на МОК

Случаят Пен Шуай: Поредният голям провал на МОК

Пен Шуай, трикратната участничка на Олимпийски игри, която наскоро обвини член на китайското могъщо политбюро в сексуален тормоз, не получи шанса да говори свободно за проблема.

Около 30 минути, след като отправи своите обвинения на втори ноември, думите ѝ бяха цензурирани. Скоро след това правителството забрани споменаването на името ѝ, това на обвинения политик, както и много други малки аспекти от скандала.

Дори редакторът на един от най-големите и влиятелни вестници в Китай можеше да споменава случая само като „това, за което хората говореха“.

На теория не би трябвало да има институция, която да е по-добре подготвена да говори за ситуацията от Международния олимпийски комитет. МОК не само ще проведе Зимната олимпиада в Пекин след няколко седмици, но и има няколко мащабни инициативи в подкрепа на атлетите, засегнати от сексуален тормоз.

Но засега реакцията на комитета е нищо повече от жалка.

Може би това не е изненадващо. С десетилетия МОК игнорира експлоатацията и тормоза над атлети, особено в авторитарни държави. Примерите са многобройни – от игрите в Берлин през 1936, когато участниците бяха използвани, за да промотират расовата идеология на нацистите, през очевидните злоупотреби на Източна Германия с допинг, до наскорошните проблеми със сексуален тормоз на американски гимнастички. Прекалено често МОК си затваря очите за подобни нарушения или предлага приглушени критики, докато се надява проблемите да се решат на местно ниво.

А не може да се каже, че комитетът е безсилен.

През 2012 година той забрани участието на Индийския национален комитет заради намеса в избора на официални лица. Тази година пък наказа Северна Корея за това, че не се яви на игрите в Токио, както бе по план. Но отвъд мерките, които се отнасят до цели държави, МОК показва нежелание да се намесва, когато става дума за неправилно третиране на атлети.

Често дори най-груби нарушения водят до едва осезаеми последствия. След допинг инцидентите през 2014 в Сочи например, руските атлети получиха право да участват в игрите – стига да се идентифицират като „неутрални“, състезаващи се за Руския олимпийски комитет, а не за „Русия“.

През последните години МОК вложи много ресурси, за да помогне на атлети, които се изправят пред лични предизвикателства. Една от програмите, които влизат в тази графа е „Какво е съгласие“ – късо видео, което повдига темата за сексуалния тормоз. „Съгласието означава, че не можеш да бъдеш принуден да правиш нещо, което не искаш и че можеш да промениш мнението си по всяко време“ – обяснява разказвачът, докато анимирани образи се менят на екрана. „Така че, ако се чувствате пресирани от някого, за когото чувствате, че има повече власт – ако сте принудени, измамени или подкупени – това не е съгласие.“ Посланието е добро и завършва още по-силно:

„Всички ние се нуждаем от това да разберем какво е „съгласие“ и да имаме силата да повдигнем темата, когато нещо не е наред.“

До този момент Пен Шуай не е получила такава възможност.

Китайското правителство, в опитите си да покаже, че тя не е лишена от свобода, разпространи кадри и видеа с нея в компанията на фенове и приятели. Но всички тези публикации категорично избягват въпроси за нейното благополучие и дали критиките ѝ са били адресирани. Игрите в Пекин през февруари наближават и МОК можеше да ги използва като средство, за да иска от Китай да покрие стандартите на Олимпийската харта – да поиска на Пен да ѝ бъде позволено да говори и това да доведе до разследване. Дори подобни желания да бяха игнорирани, те щяха да окажат ключова подкрепа към атлет в беда.

Вместо това, на 21 ноември президентът на МОК Томас Бах и двама други членове на комитета се срещнаха с Пен във видео конферентна връзка. „Беше успокояващо да видим, че Пен Шуай е добре, което беше основната ни цел“ – каза той впоследствие. Нарочно или не, думите на Бах покриха домакините на предстоящите игри, които биха предпочели цялата история да бъде забравена с полупубличните изяви на Пен.

Това обаче не слага край на проблема. МОК все още има възможността да оправдае Олимпийската харта и да докаже отдадеността си към предотвратяването на насилие и злоупотреба с атлети. Ако го направи, може и да обиди домакините от Пекин 2022. Другият вариант – да приеме Олимпийски игри, които съществуват само за задоволяване на спонсори и богати, авторитарни патрони – би бил много по-лош.

Тежкото положение на Пен е трагедия. Но също и възможност МОК да докаже, че гласът на атлетите е от значение. Всичко, което трябва да направят от комитета е да поискат от Китай да се вслуша в него.

Източник: Bloomberg


В партньорство с Булевард България
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH