Всеки от нас е чувал името “Сюзан Ленглен”, свързайки го с втория по големина корт в комплекса, където всяка година се провежда Ролан Гарос. Съоръжението е кръстено на един от най-мистичните образи в историята на френския тенис, като дори днес животът й остава обвит в загадъчност.
Сюзан Рашел Флор Ленглен е родена на 24.05.1899 г. Освен с невероятния си талант и мощ, видими още от тийнейджърска възраст, Ленглен остава в историята и като първата шампионка на Уимбълдън, неговореща английски език. Това се случва през 1919 г. – година след края на Първата световна война.
Французойката буквално взривява турнира през онова лято, преди точно 100 години. Освен че е сред първите жени, сервиращи над глава, Ленглен носи изрязана рокля, която достига до над прасеца и разкрива ръцете и глезените. Не се притеснява да хвърля ракетата и да изразява гнева си при грешки, а на почивките отпива редовно от напитка, която се оказва… коняк. През цялата си кариера Сюзан се подкрепя или с вино, или с любимия си коняк, а когато организаторите на турнири й правят забележка за алкохолните “прояви”, французойката решава проблема като накисва кубчета захар в уиски, които впоследствие разтваря в шишенцата си с вода.
Ленглен печели финала срещу 40-годишната Доротеа Ламбърт Чеймбърс пред 8,000 души с 10-8 4-6 9-7 (все още не е въведен тайбрекът), като това поставя началото на забележителни успехи. Печели 5 от следващите 6 издания на Уимбълдън. Година по-късно триумфира на Ролан Гарос за първи път, като следва поредица от 6 години без загуба в Париж. На Олимпийските игри в Антверпен през 1920 г., Ленглен губи само 4 от общо 64 изиграни гейма. Записва серия от 181 поредни мача без загуба, а според британският историк Алън Литъл статистиката й в аматьорския тенис е 341 победи срещу 7 загуби. За 12-годишната си кариера Ленглен печели общо 241 титли!
В годините след Първата световна война и многобройните жертви, Франция има нужда от национален символ. Пресата я кръщава “Нашата Сюзан” или просто “Богинята”. В края на 20-те години славата й е съизмерима с тази на най-известните спортисти, актьори и певци в Европа.
Както често се случва в женския тенис дори в днешни дни, връзката с баща й Шарл е крайъгълният камък в нейната кариера. Той е едновременно треньор, учител, мениджър, защитник, ментор, а понякога и тероризатор, като не пропуска да извика “глупачка” при пропуснати удари на корта.
По време на тийнеджърските години на Сюзан, Шарл веднъж влиза в казино в Ница, за да попита намиращия се там медиум. “Ще стане ли дъщеря ми шампионка на Франция един ден?”
“Много повече от това. Много повече от това”, отговаря медиумът.
Шарл отказва да се подчинява на тогавашните догми и решава да научи дъщеря си на най-доброто от мъжкия тенис. Удряй здраво. Изпълнявай сервис над глава. При всяка възможност нападай към мрежата.
“Когато нещо се объркваше, просто започвах да удрям още по-здраво. Друг метод нямах”, признава самата Ленглен.
Все пак Ленглен запазва част от женствеността си, като държи особено много на външния си вид на корта. Винаги излиза на полето гримирана, с елегантни копринени шалове и понякога дори кожени палта. Бил Тилдън, за чийто живот и кариера вече ви разказахме, често заявява: “Нейните костюми са като смесица между тоалетите на примадона и проститутка!”
Списание Vogue обявява екипите й за “изключително шик и освободени”. Всъщност, Ленглен е личността, благодарение на която дрескодът за жените започва да става по-неформален и подходящ за спорт.
Сюзан е толкова могъща и властна през 20-те години на миналия век, че може да си позволи да използва личен шофьор, както и частни влакове. През 1922 Уимбълдън се мести от Уорпъл Роуд на сегашната си локация – Чърч Роуд, главно защото старият комплекс не побира тълпите от фенове, желаещи да зърнат Ленглен. Французойката е истински “бокс офис”, както бихме се изразили днес, а вродената й атлетичност, както и цялата магия и мистика около личността й, действат притегателно за хората.
В родната Франция никой не си позволява да напише лоша дума спрямо нея. Когато загуби мач, е защото е била болна. Ако допусне поражение на двойки – вината, разбира се, е на партньора. Всеки журналист, осмелил се да каже нещо срещу “Богинята”, е обявяван за луд от колегите си, както и за враг на спорта и на Франция. На турнир в Щатите през 1921 г. единствено на Ленглен е позволено да пие от любимото си вино по време на и преди мачове, въпреки действащата нормативна уредба, която забранява консумацията на алкохол.
През 1926 г. капризите й достигат съвсем нов връх. По време на Уимбълдън Ленглен е принудена да чака часове наред за мача си, за да може Кралица Мери да пристигне на Чърч Роуд и да наблюдава срещата. Французойката е вбесена и отказва да излезе на корта. Жан Боротра (един от мускетарите на френския тенис) влиза в женската съблекалня с превръзка на очите, за да я убеди все пак да се появи на корта.
Снимка: Личен архив на автора, 2010, корт „Сюзан Ленглен“
Същата година Ленглен играе може би най-забележителния мач в кариерата си. Нейната съперничка, Хелън Уилс, не само е 6 години по-млада, но й е пълната противоположност на Сюзан – сива и скучна американка, с прагматичен стил на игра, която доживява до дълбока старост. Срещат се в турнир в Кан, като двубоят е наречен “сблъсък между Френската революция и Битката при Гетисбърг”. Билетите се продават на цени, които, преизчислени в наши дни, биха възлизали на около 700 долара. Хората от съседните сгради надничат през прозорците, за да гледат мача. Ленглен играе чудесно и печели с 6-3 8-6, като това остава единственият мач между двете.
Малко по-късно Ленглен става професионалистка и губи правото си да играе в турнири като Уимбълдън.
“Само заможни хора могат да участват в тези аматьорски турнири при абсурдните правила в момента. Нима това е честно? Развива ли спорта, прави ли го по-популярен? Или просто задушава редица млади талантливи атлети, чиито имена просто не са в социалния регистър?”, бурно възроптава французойката, обосновавайки решението си.
През последните години от живота си Ленглен тренира деца в Парижко тенис училище, а междувременно работи и в магазин за спортни стоки. Създава шорти за жени, които са над коляното. Здравето й рязко се влошава през 30-те години.
Страда от левкемия, апендицит, синузит и проблеми с черния дроб. Все пак официалната причина за смъртта й на 4-и юли 1938 г. е пернициозна анемия. Остава неизяснен въпросът защо Ленглен не е подложена на адекватно лечение, след като дори по това време се знае, че болестта се причинява от недостиг на витамин В12. Американците Джордж Минот и Уилям Мърфи получават Нобелова награда още през 20-те години за своето откритие, включващо лекарство с висока степен на ефективност.
Съществува теория, че останалите заболявания на Ленглен вече са били в напреднала фаза, а някои от симптомите са наподобявали тези на пернициозната анемия, поради което не е било възможно да се направи нищо. Дали това наистина е така, или “Богинята” просто е била оставена да си отиде от този свят – няма как да бъдем сигурни, след като от събитието са минали над 80 години и всички възможни данни и доказателства отдавна са заличени.
Все пак целият живот на Сюзан Ленглен е бил обвит в мистерия, драма и скандали. Нима е странно, че смъртта й остава също толкова енигматична?
Борис Стрижлев, TennisKafe.com
Използвани източници:
- Sports Illustrated
- rolandgarros.com – официален сайт на турнира
