Бил Тилдън – забравеният скандален ас на американския тенис

 от Boris Strijlev 

“Тенисистът Х спечели ключовия седми тилдънов гейм в сета.”

Ако и вие като мен сте израснали с коментарите на уважавания колега Тодор Попов, със сигурност сте чували тази реплика многократно. Според известния цитат с половинвековна давност, тенисистът, спечелил седмия гейм в сета, автоматично се превръща във фаворит за победата в частта. Или нещо от този сорт.

Поради липса на достатъчно достоверни източници, някои смятат, че Тилдън е визирал не конкретно седмия гейм, а като цяло геймовете в средата на сета. Това едва ли има чак толкова съществено значение.

Знаете ли обаче, че Тилдън е бил близък приятел с Чарли Чаплин и е ползвал личния му корт? Че е лежал в затвора и се е изявявал на “Бродуей”? Че по времето на смъртта си е разполагал с имущество на обща стойност 88 долара? Ако продължите да четете следващите редове, ще се запознаете по-подробно с най-любопитните факти от живота на една от най-скандалните и низвергнати легенди на американския тенис.

Кой всъщност е Бил Тилдън?

Bill Tilden

Роден на 10-и февруари 1893 във Филаделфия, Уилям Тейтъм Тилдън II е имал късмета да се появи на бял свят в заможно семейство. За нещастие, още когато е на 18-годишна възраст, майка му, страдаща от болестта на Брайт, умира. Няколко години по-късно го напуска и баща му, както и тримата му по-големи братя.

Тилдън изпада в депресия, която оставя сериозен белег върху психиката му. Утеха намира в спорта, прекарвайки дните си в простиращия се на 100 ярда от дома му “Germantown Cricket Club”. Не се заблуждавайте от името – Бил тренира не крикет, а тенис на 24-те корта, с които славният клуб разполага по това време. Дрескодът е “само бяло” – точно като на Уимбълдън.

На тези кортове Тилдън усъвършенства сервиса си, известен като “оръдието” или “топа”. Три от титлите на US Open, спечелени от американеца, са завоювани именно в този комплекс – от 1921 до 1923 г.

Bill Tilden

В началото обаче Тилдън е по-скоро непохватен с ракетата. Не е достатъчно добър дори за да намери място в колежанския си отбор. Изключен е от Университета в Пенсилвания през 1910 г. и започва да усъвършенства играта си, тренирайки на… стена. Постепенно подобрява своя бекхенд – най-голямата слабост до този момент, и изкачването му към висините започва.

През 20-те Бил вече доминира мъжкия тенис и се превръща в най-впечатляващия играч в света. 7 титли от US Open са допълнени от 3 успеха на Уимбълдън, въпреки че Тилдън пропуска “свещената трева” на 5 пъти през пиковите години. През 1924 г. не губи нито един мач за целия сезон!

Противно на твърденията, че средният ръст в мъжки тенис през онова време е бил значително по-нисък от сегашния, Тилдън се извисява със своите 190 см и притежава обхвата и мощта на истински исполин. Притиснат от мизерните заплащания в аматьорския тенис, американецът е принуден да стане професионалист през 1931, когато е на 37.

От този момент нататък, на Тилдън е забранено да участва на Уимбълдън и другите надпревари от Големия Шлем. Вместо това трупа успехи в “аналогичните” турнири, организирани от професионалистите – French Pro, US Pro и Wembley Pro. Разбира се, успехите му не закъсняват и финансовото му състояние значително се подобрява.

Тилдън печели допълнително от частни уроци, които с удоволствие дава на деца и любители. Парите си използва, за да се посвети на другата си страст – театъра. Пише, режисира и участва в пиеси на “Бродуей”, макар и със спорен успех.

Bill Tilden

Тилдън превръща тениса от елитарен спорт, резервиран за аристокрацията, в масово хоби за обикновените хора. Поставя началото на борбата на професионалистите за достоен живот и справедливо заплащане и павира пътя към т.нар. “Опън ера”. Славата му в онези години е неимоверна – не само заради класата му на корта, но и заради магнетичния характер извън него.

През 40-те години животът му претърпява рязък завой. Тилдън се превръща в “забравения атлет на американския тенис”. Причината – обвинения в сексуален тормоз над момчета на тийнейджърска възраст. Американецът вярва, че славата и връзките в Холивуд, включително приятелството с Чарлин Чаплин, ще го спасят от обвиненията на прокуратурата. По тази причина се защитава вяло и незаинтересовано в съда.

Развръзката – стига се до няколко присъди и кратки престои в затвора. По-страшното е, че популярността на Тилдън се сгромолясва. Хомосексуалната му ориентация става обществено достояние. В онези години не просто се гледа с лошо око на това, същото противоречи на закона. Клубовете не искат да имат нищо общо с Тилдън и не му позволяват да провежда уроци на кортовете им; клиентите също намаляват драстично. Организатори на турнири му се обаждат в последния момемнт, за да му съобщят, че “няма как да вземе участие”. В опит да помогне на своя добър приятел, Чаплин позволява на някогашния ас да преподава на корта в своя дом.

През 1955 г. писателят Владимир Набоков използва Тилдън за прототип на свой герой – бивш шампион по тенис с “харем от подавачи на топки”, който е открит хомосексуалист. Името на героя – Ned Litam, прочетено наобратно гласи “Ma Tilden”.

Тилдън умира през 1953 г., на 60-годишна възраст, поради усложнения със сърцето. Последните си години Бил прекарва в забрава и бедност, живейки скромно в апартамента си в Лос Анжелис.

Bill Tilden

В годините преди смъртта на Тилдън, родният му тенис клуб, където печели три от титлите си на US Open, прекратява неговото членство. Университетът във Филаделфия унищожава всички документи, даващи дори косвени индикации, че Бил някога е стъпвал там. Чак през последните няколко години настроенията започват да се променят – в някои клубове в Щатите могат да бъдат видяни картини или плакати на Тилдън в действие.

“Време е да забравим лошото и да отдадем дължимото уважение на Бил за нещата, които е направил, вместо да се фокусираме върху това, което не е трябвало да прави”, заявява Вик Сейшас, който на 96 години е най-възрастният жив шампион в турнири от Големия Шлем.

Въпреки по-толерантното съвременно общество, все още е трудно да се направи следващата крачка и местните общини в няколко града в Щатите отказват поставянето на паметна плоча в почит на Тилдън.

Със своите 138 спечелени турнира от 192 участия и 907 победи срещу само 62 загуби на сингъл, Тилдън има успеваемост от 93,6 %. Той е първият мъж с четири поредни титли от Шлема. На US Open освен общо 10 финала, има и баланс на спечелени мачове от 90,7 % , което го поставя по-напред от Роджър Федерер, Фред Пери и Пийт Сампрас. От 1924 до 1925 г. печели 95 последователни срещи, а през 1920 завършва с баланс победи-загуби от 78-1! Никой друг освен него, Федерер и Надал не е записвал 10 финала в рамките на един “Мейджър”.

Американският тенис е в криза и не може да се похвали с шампион на сингъл, откакто Анди Родик завоюва титлата на US Open през 2003 г. Убеден съм, че мнозина биха направили всичко (включително поставянето на плоча) само за да видят отново личност като Бил Тилдън и в днешни дни, нали?

Борис Стрижлев, TennisKafe.com

TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.