Те са властелини на турнирите от Големия шлем. Отделиха си автономна област в тениса, за чиито граници през годините малцина тенисисти получиха печати в паспортите си. Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович – тройката, срещу която всеки знае колко минимални шансове има. Легендите, които счупиха безброй рекорди. TennisKafe.com дава старт на рубриката „Властелините на Големия шлем“, в която ще ви върне на най-добрите „мейджър“ представяния на всеки от Федерер, Надал и Джокович на всяко от състезанията от Шлема. А като бонус ще ви припомним и някои паметни представяния на още емблематични фигури от любимата ни игра.
Рафаел Надал, Уимбълдън 2008
2008 е годината на Рафаел Надал. Той я завърши под №1 в световната ранглиста и на първо място по спечелени пари от наградни фондове с 6 773 773 долара. Бе обявен за световен шампион от Международната федерация по тенис ITF. Стана олимпийски шампион в Пекин, по традиция спечели и Ролан Гарос, но това, което направи на Уимбълдън остава завинаги във фолклора на играта.
С изстрадания си триумф и бленуван успех той влезе в историята като едва втория тенисист след Бьорн Борг през 1980 г., който печели в един сезон Откритото първенство на Франция и това на Великобритания. До началото на юли 2008 година Рафа Надал имаше една мечта – да спечели Уимбълдън. След това всичко вече бе реалност.
Рафа надделява с 6-4 6-4 6-7 6-7 9-7, за да триумфира с първата си купа на Уимбълдън. Въпреки болезнената загуба от Надал тогава Федерер запази лидерската си позиция в световната ранглиста, но редица медии гръмват, че идва „началото на края на швейцареца“. Разбира се, историята показва друго, защото повече от десетилетие по-късно двамата продължават да доминират.
През 2008 година обаче испанецът става едва вторият представител на родината си с титла от най-престижния тенис турнир след Маноло Сантана, изминавайки впечатляващ път, за който мечтае още от дете.
До финала през 2008 година Рафа губи само един сет – от Ернест Гулбис във втори кръг. След това влиза серия. Мнозина биха казали, че пътят на Федерер е по-тежък с имена като Сафин, Анчич, Хюит, Гаске и Сьодерлинг. Истината обаче е, че Маестрото няма проблеми срещу никой от опонентите си – той е на собствена територия. Затова и излиза като фаворит на финала.
Дъждът отлага началото на мача с 35 минути, а първата точка в него е разиграване с 14 удара, завършило с успешен форхенд на Рафа. Испанецът пробива в третия гейм, а после съперникът му изпуска две точки за пробив и Рафа затваря сета с 6-4. Горе-долу по това време Федерер е осъзнал, че това ще е най-трудният му финал на Уимбълдън в живота.
Надал печели и втория сет и тъмните облаци на Централния корт вече са факт – не в преносен смисъл, а в буквален. В третия сет при 3-3 Федерер губи с 0-40, но с пет поредни точки повежда. При 5-4 в негова полза започва да вали и играчите напускат корта. Повече от час по-късно, в 18:11 часа британско време дуелът продължава, а Федерер печели сета.
В четвъртия сет става факт тайбрекът за историята. Рафа повежда с 5-2 точки. Двойна грешка довежда нещата до 4-5. После Федерер изпуска сетбол, а Надал – мачбол. След успешен форхенд на Маестрото и изпуснат бекхенд на Рафа, шоуто влиза в пети сет.
В 19:53 ч при 2-2 гейма, отново започва да вали. Играчите се прибрат, а зрителите вече знаят – това е най-великият финал на Уимбълдън. Федерер взима превес след това, но не успява да го материализира. В 21:00 часа резултатът е 7-7 гейма. Рафа пробива и сервира за титлата, ако не успее, срещата ще се доиграе на следващия ден. Всичко обаче приключва – няколко минути по-късно Надал е на земята от радост.
