Те са властелини на турнирите от Големия шлем. Отделиха си си автономна област в тениса, за чиито граници през годините малцина тенисисти получиха печати в паспортите си. Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович – тройката, срещу която всеки знае колко минимални шансове има. Легендите, които счупиха безброй рекорди. TennisKafe.com дава старт на рубриката „Властелините на Големия шлем“, в която ще ви върне на най-добрите „мейджър“ представяния на всеки от Федерер, Надал и Джокович на всяко от състезанията от Шлема. А като бонус ще ви припомним и някои паметни представяния на още емблематични фигури от любимата ни игра.
Най-добрият Ролан Гарос на Рафаел Надал (2008 година)
Тук може би изборът е най-труден, понеже е и най-богат. Матадора е познат на всички като Краля на клея и няма друг тенисист, който да може дори да се приближи до постиженията му на червената настилка и в частност в Париж. Рафа има само две поражения на Ролан Гарос в цялата си кариера, а броят на титлите му е 12.
През годините всички научиха, че френската столица е запазена територия на Надал, но има един сезон, който изпъква пред останалите, едно негово представяне, което олицетворява най-добре доминацията му, когато целта е „Купата на Мускетарите“. Годината, за която говорим е 2008.
Сезонът преди Ролан Гарос
Началото на сезона не бе най-доброто за испанеца. Трябваше да изчака да стъпи на любимия клей, за да спечели първата си титла, след като загуби финалите в Ченай (от Южни) и Маями (от Давиденко). На Australian Open напусна турнира на полуфиналите след поражение от Цонга в последователни сетове, а в следващите седмици отстъпи още на Андреа Сепи, Анди Родик и Новак Джокович.
Неубедителното представяне на Надал от първите месеци на годината може би даваше известна надежда на противниците му преди началото на сезона на клей, но предстоеше тя да бъде изпарена. Първият му загубен сет дойде чак в мач №10.
В Монте Карло Матадора преодоля в поредни мачове Хуан Карлос Фереро, Федер, Давиденко и Федерер, а в Барселона само Давид съумя да му даде някакъв отпор – все пак Рафа спечели две поредни титли след успех с 6-1 4-6 6-1 над сънародника си.
Мехур на крака му помогна на Фереро да прекъсне серията от 16 поредни победи в Рим, но Надал бързо влезе в ритъм и елиминира последователно Мъри, Моя, Джокович и Федерер, за да си осигури трофея в Хамбург. Предстоеше Ролан Гарос.
Изравняване на рекорда на Борг и невиждана доминация
21-годишният Рафа влизаше в турнира в опит да се превърне в първия тенисист след Бьорн Борг, печелил Ролан Гарос в четири последователни години. Брад Гилбърт даде пред ATP следния коментар за случилото се през следващите две седмици:
„Представянето му носеше усещането, че противниците му просто го гледат от разстояние, че никой няма какъвто и да е шанс, имайки предвид начина, по който той играеше. Помня, че гледах тези мачове и си мислех, че ще е изненада, ако някой му вземе сет, забравете за три.“
В първите пет срещи губи общо 25 гейма. Победата му с 6-1 6-1 6-1 над Алмагро е най-категоричният успех на четвъртфинал в Париж в Open ерата. На полуфинала го очаква сблъсък с Новак Джокович, който му оказва и най-голяма съпротива.
Ноле стигна до тайбрек в третия сет, но Надал бързо поведе с 6-0 и не даде повече надежди на намиращия се тогава на трета позиция в класирането сърбин. Усещането е обаче, че дори и да бе измъкнал този трети сет, за Джокович щеше да е непосилно да стигне до успех в още два.
Доминацията на Матадора през тези две седмици във френската столица е най-силно изразена в резултата на финала. Лидерът в ранглистата Роджър Федерер остава напълно безпомощен срещу формата на съперника си и записва най-тежкото си поражение в турнир от Големия шлем – 6-1 6-3 6-0 и титла за Рафаел Надал.
Въпреки колебливото начало на сезона, 2008 година се превръща в една от най-силните за Рафа. Записва серия от 32 поредни победи, които включват три различни настилки, печели по исторически начин Уимбълдън и златния медал от Олимпийските игри в Пекин. След 160 седмици под №2 стига до първата позиция и завършва на нея.
Представянето му на Ролан Гарос е едно от най-убедителните в историята на спорта – Матадора стига до титлата без загубен сет и след само 41 загубени гейма.
TennisKafe.com
