Тенисът е изминал много дълъг път. В днешно време играта е професионална до такава степен, че няма и един детайл, който да не е предвиден.
А що се отнася до съдиите, те имат най-различни системи, които да им помагат при отсъжданията, както и възможността да преглеждат спорни ситуации на видео.
Всичко това помага мачовете да се решават не от някоя неволна грешка, а от качествата на тенисистите.
Не винаги обаче е било така. И понеже тази седмица даваме началото на турнира в Рим, се връщаме назад във времето, за да си припомним случки, които ако не бяха документирани, едва ли щяхте да помислите, че са истински.
През 1963 година The Guardian праща журналистa Дейвид Грей в командировка в Рим за Italian Championships, а основното събитие, което трябва да бъде отразено е мачът от втори кръг между британския състезател за Купа „Дейвис“ Тони Пикард и новозеландеца Ян Крукенден.
Тенисистът от Острова знае, че няма да му е лесно. Още повече, че точно в Рим не му е любимото място за игра. Градът и хората в него си имат други предимства – страст, забележителности, история. Самите италиански фенове пък са известни с това, че поведението им по трибуните не е според тенис етикета. Хората изживяват всяка точка, говорят си на висок глас и се разхождат.
И ако Пикард е подготвен за ситуацията по трибуните във „Форо Италико“ на 7 май 1963 година, то си няма никаква представа какво точно го очаква на корта, защото съдиите ще са тези, които ще му създадат най-голямо главоболие.
В двубоя между Тони и Ян Крукенден тенисът е на втори план. И двамата тенисисти се оплакват, че съдиите си говорят със странични хора, а в един момент новозеландецът сам трябва да е съдия по линиите в собствената си половина.
Според кореспондент на The Daily Telegraph по онова време, Пикард е загубил поне една жизненоважна точка в мача, защото съдията я е отсъдил в аут, докато тя е била поне 20 см в полето. Във въпросния случай реферът е с гръб към играта, защото си купува сладолед.
Освен това, подавачите на корта се разхождат, докато се играе точка, а човекът, който отговаря за напитките на игрището, е имал пълната свобода да прекъсва играта, когато пожелае.
„Най-шокиращият момент дойде в края на четвъртия сет – пише Дейвид Грей от The Guardian. Пикард сервираше, а в средата на гейма човекът, отговарящ за резултата на таблото, поиска напитка. Със задачата се зае един от съдиите, който притича през корта и тръгна към трибуните, а Пикард остави ракетата си на земята и чакаше“.
Запитан за случилото се на мача по-късно, съдията на стола казва: „Имайте предвид, че беше много горещо“.
Иначе, Пикард взима първия сет с 6-4, но губи втория с 5-7. После повежда отново, печелейки следващата част със 7-6, преди да загуби с 1-6 2-6 другите два сета.
Мнозина репортери на двубоя описват официалните лица като „най-лошите“, които някога са гледали. Само два дни по-късно Кен Флетчър също се сблъсква с „цирка в Рим“ и се ядосва на зрител, който си говори с опонента му – бразилецът Фернандес. Кен обаче не е смирен като Пикард и вместо да остави ракетата си и да чака, предупреждава: „Още един път го направи и ще те фрасна в лицето!“
На мача на друг британец – Боби Уилсън, съдията закъснява с час и половина, защото е легнал да дремне, но се е успал.
Разбира се, от онези времена е минало много, но такива истории само показват колко дълъг път е извървяла играта.
