Дария Абрамович сподели, че Ига Швьонтек сама решава до каква степен би желал да бъде изложена навлиянието на медиите, социалните мрежи и феновете дори по време на турнири от Големия шлем. Спортният психолог, която е неизменна част от екипа на световната №1 от няколко години насам, даде едно от редките си интервюта пред Доминик Стенковски от полското издание Sport.pl, в което разкри дали смята, че Швьонтек е реализирала напълно своя потенциал.
– Ига беше основният фаворит на Ролан Гарос, като това беше и първият ѝ турнир от Големия шлем като №1 в света. Освен това основните ѝ конкурентки отпаднаха доста рано, което увеличи напрежението върху нея. Как успяхте да се справите с това? Бихте ли казали, че от психологическа гледна точка това бе най-трудният турнир за Швьонтек?
– Винаги съм избягвала да класифицирам някоя опонентка като по-трудна от друга. Всяка тенисистка си има свой специфичен стил. Във всеки турнир се изправяш срещу различно предизвикателство. В повечето случаи тези предизвикателства не се виждат на телевизионния екран. Знам, че звучи клиширано, но няма лесни мачове. Що се отнася до първата част от въпроса Ви – винаги съм окуражавала спортистите, с които работя, да не игнорират мисълта, че са фаворити и да посрещат това напрежение и тези очаквания. Вместо да хабиш психическа енергия, за да блокираш тези мисли, е много по-лесно да приемеш ситуацията. В психологията има едно упражнение, в което се казва „Опитай да не мислиш за бялата мечка за една минута. Старт“.
– Споменахте, че във всеки турнир има различни предизвикателства. Кое беше най-голямото предизвикателство пред Ига на Ролан Гарос?
– До известна степен бе това, което Вие споменахте – това, че тя бе основен фаворит. Ига бе пределно амбицирана, но в същото време очакванията към нея бяха огромни. Нещо важно, което трябва да спомена, е че от известно време насам обсъждаме не толкова самите победи, колкото тяхното значение. В много мачове през последите месеци виждахме което, което медиите наричат „Пекарната на Швьонтек“ – сет на нула или на един. От гледна точка на контролирането на стреса това бе сериозно предизвикателство. Друго, което трябваше да вземем предвид, е до каква степен Ига трябва да упражнява лидерската си роля. Когато казвам това, имам предвид следното – в момента наблюдаваме тежки политически ситуации във вид на войната в Украйна и скандалите около Уимбълдън. В тези случаи топ играчите от двата тура винаги трябва да заемат позиция и да използват платформата си. Има и други неща, но няма да говоря за тях, тъй като са поверителни.
– На една от пресконференциите в Париж попитах Ига кое от двете издания на Ролан Гарос е било по-трудно за нея – тазгодишното или онова през 2020 г. Тя бе категорична, че през този сезон ѝ е било много по-трудно. Защо според Вас е така?
– Двата турнира бяха много различни. Преди две години предизвикателствата бяха породени най-вече от пандемията. Тазгодишната титла е по-специална, тъй като Ига я спечели с помощта на изграден екип, който работи по специфичен и методичен начин, като в същото време тя непрестанно се развива физически и психически, подобрява играта си и свиква с напрежението, породено от това да си №1 в света. В контекста на всичко това бих казала, че тазгодишната титла не бе толкова изненадваща, колкото предходната. Това обаче не означава, че не свършихме грандиозна работа през 2020 г. Разликата е, че тогава целите на Ига бяха различни, а елементът на изненадата също бе на нейна страна.
– До каква степен ограничавате Ига от достъпа до информация, социални мрежи и фенове по време на турнир като Ролан Гарос? Доколко позволявате подобни неща да ѝ влияят?
– Най-лесният отговор е следният: колкото тя поиска. Една от най-важните части от моята работа като психолог е да помогна на играча да усъвършенства съзнанието си, като увеличи психическата си устойчивост и степента на осъзнаване на всичко, което се случва наоколо. Не искаме да поставяме Ига в сапунен мехур или своеобразна клетка, създавайки реалност, която не е истинска. По-добре е тя сама да се научи да осъзнава кое е важно за нея и кое трябва да бъде игнорирано. Това е много важно, защото в днешно време е невъзможно да предпазиш играчите от всичко. Пример за това е загрявката на Ига за финала в Доха, който бе няколко дни след началото на войната в Украйна. В двата края на помещението имаше телевизори, които не можеха да бъдат изключени. Единият излъчваше CNN, а другият – Al Jazeera. Тя виждаше всичко това и то ѝ влияеше на емоционално, както и на почти личностно ниво, понеже като полякиня тези събития за близки до нея. Ако се бяхме опитали да създадем около нея сапунения мехур, който споменах, в този момент той щеше да се спука и ударът върху психиката ѝ щеше да бъде много сериозен.
– Как се отрази на Швьонтек изеннадващото оттегляне на Ашли Барти? Смятате ли, че това бе един от основните катализатори за невероятното ѝ представяне през последните месеци?
– Въпреки предположенията на много хора, нашите дългосрочни цели изобщо не бяха повлияни от оттеглянето на Барти. Стратегията ни е съвсем същата, каквато беше и на 1 януари. Предвид позицията на Ига обаче някои от краткосрочните цели леко се промениха. След оттеглянето на Барти пред Ига изникнаха повече предизвикателство, отколкото предимства.
– Преди две години заявихте, че целта, която те си поставили, е Ига да реализира напълно потенциала си. Смятате ли, че това се случи?
– За щастие не. Точно това е най-хубавата част от работата с този екип. Всички имаме още накъде да се развиваме и сме сигурни, че най-доброто предстои.
– Работите с Швьонтек вече три години. Мислите ли, че за това време светът на тениса осъзна важността на спортните психолози?
– Да, така мисля. Все повече играчи пътуват с психолог, което, според мен, е добър знак. Такива професионалисти все по-често стават част от екипите на топ тенисистите. Вземете например Стефанос Циципас, Наоми Осака и Онс Жабур. От друга страна, все още има много играчи, които, съзнателно или не, продължават да не разчитат на психолози. Такъв е случаят с Доминик Тийм. Когато бе попитан дали планира да се обърне към психолог, която да му помогне по време на възстановяването, той заяви, че ще се придържа към методите, които са му носели успехи досега. Това е негово право, разбира се. Въпреки това обаче се чувствам много удовлетворена, когато виждам, че психологията е на все по-голяма почит в света на тениса.
