Квитова: Притеснявах се, че ще бъда „еднократно чудо“

Квитова: Притеснявах се, че ще бъда "еднократно чудо"

Световната №10 Петра Квитова започна по чудесен начин месец март като спечели титлата на турнира в Доха, побеждавайки категорично Гарбине Мугуруса с 6-2, 6-1 в битката за трофея. Това бе 28-ма титла за чехкинята в тура, което я прави четвъртата най-успешна активна тенисистка след Серина Уилямс, Винъс Уилямс и Ким Клайстерс.

Квитова даде интервю за подкаста WTA Insider, в което разказа за трудния път до трофея в катарската столица, както и за несигурността, която е чувствала след като спечели първата си титла на Уимбълдън на 21-годишна възраст.

– Кой според теб бе ключовият елемент за успеха ти в Доха?

– Играх два мача в нормални условия и още два, по време на които беше доста ветровито. Пристигнах в Доха само с приятеля ми, треньорите ми не бяха тук, но и преди съм успявала да печеля турнири без да са до мен. Бих казала, че това е доста забавно. Разбира се, поддържах връзка с тях през цялото време. Последната ми титла бе в Щутгарт през 2019 г. и е чудесно отново да държа трофей в ръцете си.

– Четвъртфиналът срещу Анет Контавейт определено бе най-трудният мач за теб в турнира. Колко важна беше тази победа? Имаше период, в който изглеждаше, че изпитваш сериозни затруднения в трисетовите мачове.

– Всеки мач срещу Анет е предизвикателство. Започнах много добре, ритъмът ми беше чудесен и всичко беше наред, но след това изведнъж се почувствах много изморена. Мислех си „Не мога да се движа, какво ми става?“. Беше ми много трудно. Мисля, че Анет просто игра по-добре от мен във втория сет. В началото на третия опитах да се мотивирам, защото преди това се чувствах отпаднала. Много пъти съм казвала, че трябва да се бориш за всяка точка, и бях решена да направя точно това. Началото на третия сет беше ключовият момент в мача, защото трябваше да намеря противодействие на сервиса ѝ. И двете загубихме много точки на начален удар. Хубавото е, че ретурът ми беше на ниво и благодарение на него успях да спечеля един от най-оспорваните геймове. Тази победа определено беше много важна за мен. Условията бяха тежки, защото играхме в дневната сесия и беше много горещо. Това е още една причина да съм много доволна от този успех.

– Очевидно си си научила урока от този мач, защото на полуфинала и финала изглеждаше много мотивирана през цялото време.

– Да, така беше. Може би защото срещу Анет разбрах колко е важно това. В мача срещу Пегула обаче големият проблем не беше свързан с играта ми, а с вятъра. Това беше нещо, което притесняваше и двете ни. Както аз, така и тя играхме с много къси топки, което не е обичайно за мен. Началните удари и излизанията на мрежата бяха трудни. Като цяло условията бяха доста необичайни. Може би ми помогна това, че вече бях играла срещу Джесика на US Open и нямаше с какво да ме изненада. Въпреки това не ми беше лесно, защото тя игра много добре. Във втория сет изоставах с 0-3, но някак успях да намеря начин да обърна резултата. Това беше много по-добре, отколкото отново да играя трети сет.

– На пресконференцията след финала спомена, че вече не можеш да играеш толкова освободено, колкото си го правила като по-млада, защото с годините напрежението върху играчите се увеличава. На какво според теб се дължи това?

– От една страна с напредването на възрастта се научаваш как да се справяш с напрежението, което е много добре. В същото време обаче би ми било много трудно да играя така, както преди 10 години (смее се). Когато си млад не си в ролята на фаворит и не мислиш много за това. След това обаче идват успехите, в моя случай титлата на Уимбълдън, след която ми беше малко трудно в продължение на известно време. След втората ми титла там започнах да се чувствам по-добре, но преди това не ми беше никак лесно. Всеки път, когато излизах на корта, чувствах, че задължително трябва да победя, защото щом съм спечелила титла от Големия шлем, значи трябва да спечеля и всичко останало. По-младите играчи не се чувстват по този начин. Те просто излизат и дават всичко от себе си, защото нямат нищо за губене. Освен това на моменти играя малко рисковано и тези рискове не винаги се отплащат (смее се). Това обаче е едно от нещата, които подобрих в играта си през годините. Вече не рискувам толкова много. Понякога просто изпращам топката в средата на корта. Така че с течение на времето нещата наистина се променят. Когато съзряваш започваш да мислиш повече за тениса, за живота и за семейството си. Сега полагам повече грижи за всичко. Понякога дори премислям нещата прекалено много и сама си създавам проблеми.

– Когато спечели титлата на Уимбълдън толкова млада беше ли те страх, че ще бъдеш „еднократно чудо“?

– „Страх“ е силно казано, но определено ми минаваше през ума. Хората винаги можеха да кажат „Спечели веднъж, просто извади късмет“. Имаше период, в който често мислех за това, което беше много глупаво от моя страна, защото след като си се трудил толкова упорито и си спечелил титла от Големия шлем не би трябвало да се притесняваш за нещо подобно. Да, възможно е да имаш известна доза шанс при жребия и това да те улесни донякъде, но няма как да спечелиш такъв турнир само с късмет. Затова когато спечелих Уимбълдън за втори път се чувствах много по-добре и се наслаждавах много повече на момента. След това, слава Богу, никога не съм изпитвала подобни съмнения.

– Вече имаш 28 титли, като сред активните тенисистки единствено сестрите Уилямс и Ким Клайстерс имат повече от теб. Често се шегуваш с това, че стилът ти е твърде рисков, но какво говори за теб това, че с него си спечелила толкова много трофеи?

– Минавала съм през възходи и падения. Мисля, че възходите ми са били повече, но като цяло поддържам едно и също ниво. Не отпадам в първите кръгове, но и дълго време не бях печелила голям трофей. Има седмици, в които просто чувствам, че всичко се получава и съм уверена, че ще играя силно и ще спечеля титлата. Сякаш обаче вече не мисля толкова много за самия тенис. След завръщането ми на корта започнах да гледам на нещата по различен начин и вече разсъждавам за спорта от гледна точка на живота.

– Възприемайки тази различна гледна точка промени ли се и значението, което отдаваш на спечелените титли?

– Тази титла може би означава повече, защото, както казах, след предходната мина доста повече време без трофей, отколкото би ми се искало. Отдавам ѝ голямо значение, тъй като тя е доказателство, че все още мога да играя на високо нво и да побеждавам най-добрите. Да, миналата година стигнах до полуфинал на Ролан Гарос, но да спечелиш титла е нещо съвсем различно. В момента съм много щастлива. Не плача от радост, но съм много доволна от себе си. Вероятно вътрешно ще се насладя на титлата доста повече, отколкото ще покажа чрез поведението си. Работих много упорито както на корта, така и извън него за да стана по-добра и по-силна, да не се контузвам толкова често, да сервирам и като цяло да играя по-добре. Понякога се получава, друг път – не. Надявам се, че целият този труд отново ще се отплати на по-късен етап от сезона.

TennisKafe.com


В партньорство с Булевард България
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH