Каролина Мухова определено е една от приятните изненади на тазгодишния Australian Open. 24-годишната чехкиня отстрани шампионката на Ролан Гарос за 2017 г. Йелена Остапенко на старта, а впоследствие елиминира последователно Каролина Плишкова и Елизе Мертенс. След като записа победа над бивша №1 в света в лицето на Плишкова днес Мухова надделя и над настоящата такава Ашли Барти.
Чехкинята загуби сет за пръв път от началото на турнира, но осъществи зрелищен обрат и за пръв път в кариерата си се класира на полуфинал на Големия шлем, където ще се изправи срещу Дженифър Брейди.
Мухова даде доста дълго и интересно интервю пред сайта на WTA, в което разказа как се е зародила любовта ѝ към тениса и какви изпитания е трябвало да преодолее по пътя към най-високото ниво на спорта.
– Как започна да играеш тенис?
– Баща ми, Йозеф Мухов, беше професионален футболист и играеше в елитната дивизия на Чехия. Аз и брат ми практикувахме много спортове, когато бяхме малки. На 50 метра от дома ни имаше тенис кортове. Веднъж реших да се пробвам в тениса и се оказа, че съм доста добра, така че реших да се придържам към него. Продължих да тренирам и други спортове още няколко години, но когато станах на 12 вече нямах достатъчно време и трябваше да избера между тениса и хандбала.
– Кой беше моментът, в който реши, че можеш да станеш професионална тенисистка?
– Честно казано не си спомням, но винаги съм влагала много страст във всичко, което правя. След като избрах тениса продължих да се отнасям сериозно към образованието си, но вече бях твърдо решена да бъда спортистка. Никога не съм имала план „Б“ за живота си след училище. Не знам дали това е хубаво, но тенисът беше единствената опция пред мен. За щастие нещата се получиха.
– Фактът, че имаш родител спортист повлия ли по някакъв начин да развитието ти като професионалист?
– Когато с брат ми бяхме малки непрестанно се занимавахме с всевъзможни неща и пътувахме често заради професията на баща ни. От него научихме, че промяната и непрестанното движение не са нещо лошо. Възхищавахме му се, защото той ни даде много.
– Споменавала си, че като млада често си страдала от контузии и това е забавило развитието ти като тенисистка.
– Да, така е. Напълно пропуснах юношеските нива. От една страна ходех в училище, в което изискванията бяха много високи. От друга продължавах да играя тенис, но в началото нямах почти никакви контузии. Проблемите ми се кореняха в това, че израснах много бързо. На 16 все още бях дребничка, но след това изведнъж пораснах много и това се отрази на всичко, най-вече на коленете и гърба ми. От тогавашния ми клуб не ми помогнаха особено. Като дете бях на второ или трето място в страната и ме търсеха отвсякъде, но след това се контузих и изведнъж всички ме забравиха. Бях много разочарована. Болката беше огромна. Това е изживяване, което никога няма да забравя. Гледах как тенисистки, които бях побеждавала, играят много добре и си казвах, че аз също ще мога. Когато опитах обаче се контузих отново. В един момент започнах да се замислям дали тялото ми ще ми позволи да направя кариера в тениса. Въпреки това продължих да се боря. Когато се възстанових започнах от нулата и беше трудно, защото участвах в ITF турнири и губех от тенисистки, които смятах, че би трябвало да победя, въпреки че бях по-ниско от тях в ранглистата. Мислех, че играя по-добре, но въпреки това губех и ми беше много тежко. За щастие малко по малко достигнах до нивото, когато можех да си позволя да наема физиотерапевт и това много ми помогна. Той все още ме придружава на всеки турнир, защото трябва да полагам усилия, за да остана здрава.
– Родителите ти подкрепиха ли те когато им каза, че възнамеряваш да станеш тенисистка?
– Да, те винаги са ме подкрепяли много. Имаше някои трудни периоди. Преди първия ми US Open трябваше да вземем пари назаем, за да мога да играя. За щастие това се оказа първото от многото ми участия в основната схема на Големия шлем и с парите от наградните фондове успях да помогна доста на родителите си. Винаги съм била малко мудна и инертна и не знам дали това е нещо хубаво, но никога не спрях да вярвам в себе си. Както казах, провалът не беше опция.
– Спомена първия си US Open. Тогава ти беше извън Топ 200 на ранглистата, но въпреки това стигна до трети кръг след като победи Гарбине Мугуруса и Даяна Ястремска преди да отстъпиш пред бъдещата №1 в света Ашли Барти. Колко важен беше този турнир за теб?
– Представянето ми в Ню Йорк повиши значително увереността и самочувствието ми. Наистина имах чувството, че съм способна да играя като равна с най-добрите в света. Не бях сигурна дали мога да ги победя, но можех да се боря докрай и вероятно да успея. Винаги е трудно да се съревноваваш с най-добрите, но тогава се справих добре. Може би имах и известна доза късмет. Спечелих доста пари от наградния фонд и инвестирах в себе си, защото това е единственият начин да прогресираш. Вече можех да си позволя физиотерапевт и по-добър треньор, а освен това смених клуба си и се преместих в Прага. В този период се случиха много неща в живота ми и от позицията на времето мога да кажа, че съм взела правилните решения.
– Защо реши да се преместиш в Прага?
– Защото най-добрите чешки тенисисти са там. Преди това тренирах в едно малко градче, което се намираше на около 20 минути от родния ми град Оломуц, но там вече няма тенисисти. В началото не исках да се местя в Прага, но, както казах, най-добрите са там. Освен това е по-удобно, тъй като при завръщането ми от турнири в чужбина не се налага да пътувам още четири часа след полета, за да стигна до Оломуц. Също така настоящият ми клуб е чудесен и ми осигурява страхотни условия. В началото се чувствах малко некомфортно, но сега наистина обичам Прага и съм много щастлива там.
– Харесва ли ти животът в тура?
– От една страна е труден, тъй като все още има доста неща, които са нови за мен, но не се оплаквам. Като цяло животът в тура е хубав и много ми харесва. Ако преди 2-3 години ми бяха предложили живота, който имам сега, веднага щях да приема. Щастлива съм от нивото, на което съм в момента, но трябва да продължа да се трудя и да не си позволявам отпускане, защото всичко може да се промени много бързо. В играта ми все още има доста неща, които трябва да подобря, но като цяло се чувствам добре. Винаги започвам много бавно сезона и ми отнема известно време да достигна върховата си форма, но мисля, че постепенно се приближавам.
– Какво обичаш да правиш в свободното си време?
– Обичам да излизам с приятели и да разпускам. Също така много харесвам музиката. Свиря на няколко инструмента, най-често на акустична китара.
TennisKafe.com
