Доминик Тийм сподели, че спечелването на титла от Големия шлем не е донесло онази промяна в живота му, която е очаквал. Австриецът изживя най-знаменития момент в кариерата си на US Open 2020, надделявайки в петсетова драма срещу Александър Зверев. Тийм, който официално ще сложи край на кариерата си на турнира във Виена следващата седмица, даде интервю за Tennis Majors, в което направи равносметка на живота си като професионален тенисист.
– Доминик, феновете смятат титлата от US Open 2020 за най-големия успех в кариерата ти. Споделяш ли това мнение?
– Да. Финалът беше много интензивен и оспорван. Да спечелиш първата си титла от Големия шлем носи огромно чувство на облекчение и свобода. Знаех колко е трудно да стигнеш до финал на Големия шлем, тъй като преди това загубих три такива. След такъв мач никога не знаеш дали това е бил последният ти шанс. US Open 2020 беше първият „мейджър“ финал, в който не играх срещу Надал или Джокович. Зверев обаче също бе много труден опонент. Допълнително напрежение идваше от факта, че много хора ме определяха като фаворит, но аз не мислех така. Никога не ми е харесвало да играя срещу Саша, защото сервисът и бекхендът му са изключителни. Неговият стил е много неудобен за мен и бях напълно наясно с това преди финала.
– Беше много близо до това да загубиш този мач.
– Да, така е. Играх много зле в първите два сета, докато Зверев се представяше на много високо ниво. Опитвах се да остана в мача и да започна да играя по-освободено. За щастие, в третия сет това се случи, а в петия всичко бе решено от много малки детайли. И двамата искахме много тази титла и играхме до ръба на физическите си възможности. В такива мачове няколко точки се оказват решаващи. Може би имах и известна доза късмет в онзи ден. След като спечелих тайбрека в заключителния сет, както вече казах, изпитах невероятно облекчение.
– Фактът, че турнирът се игра без публика, направи ли изживяването по-различно?
– Да, определено. Обстоятелствата бяха много необичайни. Беше странно да излезеш за вечерната сесия на „Артър Аш“, където обикновено има 23 000 фенове и атмосферата е наелектризирана до краен предел, и да бъде напълно тихо с едва 20-ина души на корта. Беше много трудно както за мен, така и за Зверев, тъй като в такива мачове публиката винаги ти дава допълнителна доза енергия. Тогава обаче тази енергия липсваше. Може би това беше една от причините мачът да е толкова тежък и за двама ни.
– Какво си спомняш от пътя до финала? Жребият не бе никак лек – в твоята част на схемата бяха Чилич, Де Минор и Медведев.
– Трябваше да се справя с доста трудни ситуации, като например в мача с Чилич, където не бяхме далеч от пети сет. Онази победа обаче ми даде огромна увереност и след това играх много добре срещу Оже-Алиасим и Де Минор. Бих казал, че най-силният ми мач в турнира бе този срещу Медведев, който спечелих в три сета, два от тях с тайбрек. Пътят не бе никак лесен, но аз бях на висота. До известна степен обаче това също доведе до допълнително напрежение, тъй като Зверев мина много трудно през някои от мачовете си. Помня, че изоставаше с два сета срещу Кареньо Буста. Все повече мислех, че това е моят момент и ако играя добре, е напълно възможно да спечеля турнира.
– Как се промени животът ти, след като вече бе шампион от Големия шлем?
– Сега, когато погледна назад, осъзнавам, че съм придавал на това постижение твърде голяма важност както в личен, така и в професионален план. Очаквах животът ми да се промени завинаги и да съм вечно щастлив, но реалността се оказа различна. След 20 години, ако все още съм жив, едва ли някой ще се интересува дали съм бил „мейджър“ шампион или не. Тогава обаче не разсъждавах по този начин. Мислех, че ако не спечеля титла от Големия шлем, ще бъда неудовлетворен от кариерата си. Ситуацията не беше никак лесна. Разбира се, много е приятно трофеят да е в дома ми, но в крайна сметка е само това – трофей. Подобни неща не бива да правят голяма разлика в живота ти.
– Бързо ли осъзна това след успеха на US Open?
– Да, доста бързо. Изведнъж си дадох сметка, че щастието от тази титла всъщност няма да е вечно. След 3-4 месеца животът ми отново се нормализира. Нещата изобщо не се развиха така, както очаквах. Беше интересна ситуация и необичайно предизвикателство, но все пак се радвам, че преминах през това.
– Смяташ ли, че това може да бъде разбрано от играчите, които мечтаят за титла от Големия шлем и все още не са я постигнали или никога няма да го направят?
– Не знам дали ще успеят да ме разберат, но със сигурност за щастието ти в дългосрочен план е по-добре да разсъждаваш по този начин. Изоставах с 3-5 в петия сет, така че историята лесно можеше да е различна и все още да нямам титла от Големия шлем. Мисля, че сега нямаше да има чак толкова голяма разлика. Най-важното е да даваш 100 процента от себе си във всеки мач и да се наслаждаваш на играта. Животът ти не бива да зависи от няколко точки.
– След US Open продължи да играеш добре и стигна до заключителния мач на Финалите. През 2021 г. обаче резултатите ти се влошиха, след което дойде контузията в китката. Кога разбра, че балансът е нарушен и това ще доведе до оттеглянето ти?
– След US Open наистина продължих да играя силно. Стигнах до четвъртфинал на Ролан Гарос, което бе много добър резултат. След това обаче направих грешка. Трябваше да си взема по-дълга почивка, тъй като не бях готов да пътувам до Австралия и да играя отново толкова скоро. Бях изтощен както физически, така и психологически. В Тура трябва винаги да си напълно подготвен, а аз не бях. Кондицията ми не бе на необходимото ниво, но въпреки това продължих. През пролетта на 2021 г. започнах да усещам, че страстта и мотивацията ми се завръщат. Точно тогава обаче дойде контузията. След това китката ми вече не беше същата, особено при ударите с форхенд. Никога повече не играх с предишното чувство. Дълго време се опитвах да си го възвърна, но в един момент бях принуден да се примиря с факта, че това няма да се случи. Дори при това положение обаче кариерата ми бе невероятна. Постигнах много повече, отколкото очаквах. Както казах обаче, вече не съм същият играч. Бих могъл да продължа и да се задържам между №50 и №100 в ранглистата, но животът на професионален тенисист никога не ми е харесвал напълно. Предпочитам да започна нов етап от живота си, отколкото да се опитвам да се задържа в Топ 100. Усилията и рисковете не си заслужават.
– Китката ти възстанови ли се напълно или все още изпитваш болка?
– Има моменти, в които ме боли. Понякога е малко скована, но не това е най-големият проблем, а това, че усетът и бързината от преди контузията вече ги няма. Едно от основните предимства в играта ми бе скоростта и спинът на ударите, а китката е изключително важна за това. В същото време, сервисът ми не е сред най-силните и не съм от онези природни таланти, като Кирьос например, които умеят слайса и волетата до съвършенство. Обичайните ми удари трябва да са на 100 процента и ако това не се случи, вече не съм играч от световна класа.
– Смяташ ли, че в определен момент си дал 120 процента от себе си в преследването на титлата от Големия шлем и в крайна сметка цената се е оказала твърде висока?
– Със сигурност се раздавах напълно и изисквах много от тялото си. Вероятно и затова се стигна до контузията в китката, тъй като я натоварвах сериозно още от детските си години. Малко преди операцията стана ясно, че съм достигнал точката не пречупване. Бях оказал огромен натиска не само върху китката си, но и върху цялото си тяло, както и психиката ми. Въпреки това обаче не бих казал, че натоварването е било твърде голямо, защото нищо по-малко от това нямаше да е достатъчно за титлата от Големия шлем.
– Как би искал да бъдеш запомнен от феновете след края на кариерата ти?
– Бих искал да ме запомнят най-вече като добър човек и спортсмен, но също така и като играч, когото им е харесвало да гледат. Това е много важно. Най-важното обаче е, че успях да накарам множество деца и млади хора да се занимават с тенис. Спортът винаги е бил много важен за света, особено в трудни времена като тези, в които живеем в момента.
