Да ти се наложи да отидеш на бала с бившия/бившата. Така накратко можем да сравним куриозната, но и в същото време доста приятна, ситуация, в която изпадна Филип Полашек в края на един много успешен сезон за словака.
36-годишният Полашек е №8 в световната ранглиста при двойките, а през тази година за първи път спечели титла от Големия шлем – на Australian Open в тандем с Иван Додиг триумфираха след успех над Раджийв Рам и Джо Солсбъри във финала. Двамата достигнаха до още един финал и три полуфинала през сезона. Всичко това съвсем логично ги превърна в петата двойка, която си гарантира участие на Финалите на АТР в Торино.
Участието в турнира на осемте най-добри е истинска награда за всеки един тенисист. За тенисистите на двойки това изглежда още по-ценно, тъй като по традиция в заключителния Мастърс те получават нужното внимание, а и парите от наградния фонд не са за подценяване.
И все пак Полашек не е напълно щастлив от ситуацията. Защо ли? Защото искаше да отиде в Торино заедно с Джон Пиърс и остана на косъм от това.
Ситуацията наистина е любопитна, макар и да не е нещо чак толкова необичайно в тениса при двойките. Казахме, че Полашек и Додиг постигнаха прекрасни резултати през годината, само че те бяха изцяло в началото ѝ. Впоследствие дойде серия от разочароващи загуби – отпаданията във втори кръг на Ролан Гарос и Уимбълдън изглежда бяха преломният момент и двамата взеха решение да се разделят и да потърсят щастието с други партньори на корта.
И докато Додиг се завърна към тандема си с Марсело Мело, то Полашек заложи на австралиеца Джон Пиърс. Резултатите не закъсняха – полуфинал на US Open, финал в Сан Диего и титла на Мастърса в Индиън Уелс, където на полуфинал победиха Додиг/Мело. Така изведнъж словакът и австралиецът се оказаха не далеч от класиране за Финалите. Полуфиналът във Виена допълнително подсили надеждите им. По това време Полашек бе попитан с кого иска да отиде на Финалите и не се поколеба да каже името на настоящия си партньор Пиърс.
За целта обаче им трябваше да спечелят Мастърса в Париж. Те победиха Новак Джокович/Филип Краинович и Сандер Жил/Йоран Влиген, но на полуфинал отстъпиха на Пиер-Юг Ербер и Никола Маю след болезненото 9-11 в шампионския тайбрек.
В годишната класация Полашек и Пиърс останаха девети, само на една позиция от участие във Финалите. Забавното е, че хипотетично оттегляне на Додиг щеше да позволи на Полашек да играе с желания партньор в Торино, само че хърватинът логично няма такива намерения. Самият Полашек пък спрямо правилата не може да се откаже от мястото с Додиг, за да получи шанса да играе с Пиърс.
Австралиецът даже няма възможност да бъде в Торино като първа резерва поради факта, че партньорът му е сред титулярните участници. Така Полашек все пак ще трябва да играе с бившия си партньор, надявайки се догодина да намери място в Торино заедно с Пиърс.
Като цяло историята на Филип Полашек е достойна за филм. Той се отказа от тениса през 2013-а година след многобройни контузии, които не му позволяваха да играе на високо ниво. По това време беше само на 28, но решението му бе категорично.
В следващите години Полашек се отдаде на възстановяването като го съчетаваше с треньорска дейност и другото си любимо занимание – ски бягане. Завръщането му на корта става по възможно най-случайния начин. През 2018-а Майк Брайън е в Словакия, тъй като приятелката му е сънародничка на Полашек. Поради тази причина двамата тренират заедно, а някогашната болка я няма въпреки високите обороти. Филип започва да играе клубни мачове и продължава да се чувства добре. Затова решава да си вземе отпуск от тенис академията, в която е треньор и да опита да се включи на турнири от сериите Фючърс и Чалънджър. До края на септември 2019 вече е в топ 200 и завръщането е в ход.
Още в края на 2019-а печели първа АТР титла от 6 години насам. Прави го в Кицбюел с Филип Освалд преди на Уимбълдън 2020 да достигне до полуфинал с Додиг. На Western & Southern Open отново с хърватина Полашек спечели и първата си Мастърс титла.
И за финал – отново да кажем, че ситуацията на Полашек не е нещо, което не се е случвало. През 2018-а например Майк Брайън се класира за Финалите на АТР два пъти – с брат си Боб и с Джак Сок, с когото заигра след контузията на Боб. Със Сок той дори спечели Финалите, след като преди това американците стигнаха до трофеите от Уимбълдън и US Open.
