По това време от годината трябваше да има екшън в тениса, но заради пандемията от коронавирус ситуацията е по-различна. И все пак през годините сме се наслаждавали на феноменални битки, които все сме си казвали, че трябва да изгледаме още веднъж. Накрая обаче или актуалните мачове не позволяват това, или се събира прекалено много тенис и нямаме време за друго. В условията на пандемия ситуацията поне е идеална да се разровим в архивите и да си спомним двубоите, заради които години по-късно настръхваме. TennisKafe.com започва рубриката „Да си припомним“, в която ще ви върнем на някои от най-епичните тенис мачове. Кой е вашият любим? Защо?
В света на тениса има мачове, които са определящи за едно съперничество. Такива, след които човек вече е сигурен, че става дума за нещо повече от двама играчи, които опитват да се надиграят. На 15 май 2006 година Рафаел Надал и Роджър Федерер излязоха в дуел, след който повече нищо не бе същото.
Феновете и медиите осъзнаха, че става дума за съперничество от ранга на Сампрас – Агаси, Борг – Макенроу, Евърт – Навратилова. Според мнозина финалът на турнира в Рим преди 14 години е този, донесъл новата Златна ера в тениса.
Толкова време по-късно можем да сме сигурни, че онези, които са се осмелили да предричат велико бъдеще на Федерер и Надал, са били прави.
На 36 години и 320 дни стана най-възрастният №1 в историята (24 юни 2018 година). След като спечели турнира в Базел тази година, на 38 години Федерер стана най-възрастният шампион през последните 10 години. Във вечната класация Маестрото е трети по този показател в Откритата ера след Панчо Гонсалес и Кен Розуел. Сред значимите постижения на Федерер още са: титла №100 през 2019 година в Дубай, победа №1,000 в Бризбън през 2015 и стана първият в Откритата ера с 20 титли от Шлема.
Надал е единственият, който финишира в топ 10 във всеки от изминалите 10 сезона. През 2010 левичарят спечели всички три Мастърс турнира на червено – Монте Карло, Рим, Мадрид, и триумфира на Ролан Гарос. Постижението е известно като „Клей Шлем“. Рафа е единственият, който спечели пет или повече титли от Шлема, след като навърши 30 години.
14 години по-късно съперничеството Надал – Федерер е придобило много по-различен вид, но Големият взрив идва през 2006 година.
„Никога няма да забравя този ден. Това, което ме порази наистина, бе колко много респект има между тези двамата. Мачът бе невероятен“, казва турнирният директор в Рим Серджио Палмери пред tennis.com
Големият финал се играе на централния корт във „Форо Италико“. Рафа все още е тийнейджър, носи зелен потник, къси панталони под коленете и косата му е под раменете. Това е онзи Надал, който е щастлив от това да тича като луд зад основната линия по цял ден.
От другата страна на мрежата е Федерер – изцяло в бяло. Срещата символизира сблъсък на традицията със силата. Маестрото е човекът, свързал две ери в тениса. Същият този човек през 2017 година ще триумфира на Australian Open, като така ще спечели първата си титла от Шлема след 5-годишно прекъсване и ще разбърка картите и даде старт на нов златен етап от кариерата си.
Финалът в Рим през 2006 е символичен с едно признание на Роджър:
„Дръпнах спусъка прекалено рано. Играх най-добрия си атакуващ тенис на клей, но защитата на Надал е толкова добра“.
В крайна сметка срещата продължава над 5 часа, a Надал се налага с 6-7(0) 7-6(5) 6-4 2-6 7-6(5).
