Нахалникът Джими Джъмп, който остави отпечатъка си и върху Федерер

Лудост е нелечимо тежко психично заболяване. Свързва се с широк спектър на ненормални и неадекватни промени в поведението. Лудостта може да се прояви като насилие, като нарушаване на обществените норми, правила и потенциално да постави околните и самия болен в опасност. Може да се прояви и като изпитване на удоволствие от това да прекъсваш огромни събития, без да искаш да се показваш или да си известен, а просто така.

Много често в ежедневието терминът се използва за някой, който е нестабилен психически. В медицината обаче общият термин лудост се избягва като отстъпва място на специфичното заболяване и диагноза.

Каква е диагнозата тогава на Жауме Маркет Кот? Името може и да не ви е познато, но сигурно бихте се сетили за Джими Джъмп. Може би неговата болест е „скачач“.

jimmy jump

Той e бивш агент на недвижими имоти, който в продължение на години нахлува на терена по време на различни спортни събития. За разлика от стрийкърите, той не се съблича гол, защото е т.нар. джъмпър (скачач) – човек, който прескача бариери и препятствия, за да излезе на терена. Целта му е да забавлява зрителите и да пропагандира за мир. Поне такова е обяснението на хората, които търсят логика в едни нелогични действия.

Джими е фен на Барселона, а запазената му марка е червената каталунска шапчица. Неговият храм е стадион „Камп Ноу“, но през една странна 2009 година се прицели във „Филип Шатрие“.

chatrier

През сезон 2009 за първи път от цяла вечност има кампания, в която Федерер не е номер 1 в света – свален от трона от Рафа Надал година по-рано. И все пак годината е странна, защото, когато никой не очаква, Роджър попълва колекцията си от “Мейджър” титли и изравнява Сампрас. Само няколко седмици по-късно го надминава, след незабравимия финал на Уимбълдън с Анди Родик.

Обратно на „Филип Шатрие“, нищо не предвещава нито триумфа на Маестрото, нито пристигането в Париж на Джими Джъмп – най-малкото защото вторият няма толкова голям интерес към тениса. В един момент обаче се оказва, че Надал и Джокович са аут от турнира. Мъри все още не е майсторът на клей, в какъвто ще се превърне години по-късно. Федерер изглежда меко казано уязвим, а напрежението да стигне до триумфа, когато Рафа не е на пътя му, е огромно.

Компания на Роджър в полуфиналите правят Дел Потро, Фернандо Гонсалес и Сьодерлинг – все играчи, които не са записали дори една победа срещу него. Само няколко месеца по-рано, в Мелбърн, Дел Потро е инкасирал два сета на нула срещу великия си опонент. В Париж мачът е по-труден, но швейцарецът побеждава, а на финал излиза срещу Сьодерлинг. Останалото е история.

В началото на втория сет обаче идва моментът на Джими Джъмп, който години наред трупа „жертви“, за да стигне до момент, в който и всички фенове на тениса да го запомнят.

jimmy jump

Първата проява на Джими Джъмп е през 2002 г., когато нахлува на терена на „Камп Ноу“ по време на бенефисния мач на Абелардо, а това е началото на торнадо от нарушения. На финала на Евро 2004 между отборите на Португалия и Гърция на 4 юли 2004 г. Джими се появява на терена в 86-ата минута, размахвайки флаг на Барселона. Той го хвърля по Луиш Фиго.

После прекъсва сблъсък за Купа „Дейвис“, много срещи от Шампионска лига, „навестява“ и финала на световното първенство по ръгби във Франция между отборите на Англия и Южна Африка.

В странната 2009 година се прицелва и в Ролан Гарос. Без никой от охраната да очаква, в началото на втория сет на финалния мач Джими скача на корта и отива право към Федерер. В онзи момент Маестрото е натрупал инерция и, както американските коментатори обичат да казват, е „в зоната“.

Цялата червена идилия е нарушена. Джими се опитва да сложи шапка на главата на Федерер и знаме на раменете му. В онзи момент иска да покаже, че царството на големия фен на Реал (Мадрид), Рафа Надал – е приключило. Но кой може да предположи какво се върти в главата на един луд човек?

Роджър е толкова концентриран в играта, че дори не успява да реагира адекватно, просто се дърпа, докато охраната се намеси. Петима души не успяват да хванат Джими, който вилнее из корта, преди да бъде заловен. Оставил е отпечатъка си обаче върху исторически мач и за него няма значение размерът на глобата, която ще получи.

Хиляди по трибуните, и милиони телевизионни зрители, си отдъхват, когато виждат, че нахалникът е хванат, спомняйки си за трагичния инцидент с Моника Селеш.

jimmy jump

„Правех всичко спонтанно. Промъквах се като змия. Понякога дори не планирам какво ще кажа. Винаги бях спокоен, силен. Студенокръвен. Не правех всичко това, за да се показвам. Пулсът ми беше нормален. С времето достигнах до момент, в който не изпитвах нищо. Знаех, че няма да умра заради това, което правя“, разказва Джими пред Bleacherreport през 2018 година – много, след като се е оттеглил от занаята си.

Сега, изглежда, силните години на Жауме Маркет Кот са в миналото. Преди има моменти, в които уебсайтът му е сред 10-те най-посещавани в световен мащаб, а усещането на всяко голямо събитие е странно, защото във всеки момент може да се появи Джими.

„Най-голямата ми фенка беше баба ми. Баща ми понякога се разочароваше, особено след като нахлух на терена в Лисабон на финала на Евро 2004. Майка ми винаги ме е уважавала“, казва още Джими.

Заради нахлуванията си – от Формула 1 до Евровизия, той трупа глоби от над €250,000. От 2013 насам обаче все едно е в усмирителна риза. Не отрича обаче, че може някой ден отново да се пробва, въпреки че оценява шансовете за това като минимални.

„Старите рокаджии никога не умират!“

„Сега животът ми е много по-различен. От години не съм нахлувал на терена. Имам скапана работа в завод. Онова беше животът ми, но сега малко ме е страх отново да започна. Не мога да кажа, че сега съм депресиран, но имам странно усещане, заради което не спя добре нощем“.

Джими, това може би е така, защото си… луд. А човек като теб може да е щастлив само в лудостта си, само когато иска на финал на Ролан Гарос да сложи червена шапчица на Роджър Федерер. Да действа срещу наложените норми.

Борислав Орлинов, TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.