Лятото на отмъщението: Уважавай, за да бъдеш уважаван

 от  

Живеем в ерата на Голямата тройка, но властелините от миналото остават завинаги в историята на играта. За тях се носят митове и легенди, зараждат се яростни съперничества, епохите се преплитат една в друга и ни карат все по-често да превъртаме лентата назад, за да се докоснем до тяхната магия. След като TennisKafe.com ви представи рубриката „Властелините на Големия шлем“, е ред да започнем поредицата „Легендите от миналото“. В нея ще ви връщаме най-вече в миналия век, за да си спомним някои от най-големите съперничества.

Лятото на отмъщението

Един от най-ярките примери за яростна вражда в историята на тениса е тази между Андре Агаси и Борис Бекер. Между несигурния, психически нестабилен и „мразещ тениса“ американец и между наперения немец винаги витае напрежение, което се реже с нож. Двамата откровено показват, че не се харесват и дори още повече – не могат да се понасят. Всички тези чувства се зараждат още през 1988, когато в първата им среща германецът осъществява обрат на полуфиналите в Индиън Уелс, а следващата година повежда с 3-0 в общия актив.

После обаче се случва нещо невероятно. Агаси открива слабите места на съперника и записва цели 8 поредни победи до средата на 1995 г. Нито една от тях не е на финал, но в статистиката личат успехите на американеца срещу Бекер на полуфиналите на Ролан Гарос и US Open. Една от причините е, че Андре открива интересен тик у съперника, с който успява да разгадае посоката на сервиса му. Известна е историята как Бекер, сервирайки, изплезва езика си в посоката, в която е на път да насочи началния удар, а американецът често трябва да прикрива факта, че знае това, за да не може противникът да се усъмни. Съперничеството им обаче променя посоката си отново след Уимбълдън 1995.

Agassi

Агаси вече се е изкачил до №1 в ранглистата и току-що е спечелил Australian Open за първи път в кариерата си. Държи три „мейджъра“ и играе най-добрия си тенис, а на полуфиналите в All England Club среща стария си познайник, който има три трофея на „свещената трева“ и е най-младият шампион в историята. Андре е големият фаворит и доказва това, когато печели първата част с 6-2, а после продължава да взима топката рано и да бъде агресивен, като по този начин води уверено с 4-1 във втория сет.

Види ли обаче дори малка светлина в тунела, немецът е готов да я преследва. Агаси се отпуска и Бекер връща двата пробива, като взема нещата в свои ръце и измъква частта в тайбрек. Андре е притеснен. Вече толкова пъти му се е случвало да го обръщат, когато има убедителен аванс. Това се случва и на Уимбълдън – третият поставен лети по корта и в крайна сметка печели в четири сета – 2-6 7-6(1) 6-4 7-6(1).

Американецът е съсипан, но се усмихва при поздрава на мрежата. Бекер, от своя страна, е изненадан от реакцията на съперника. Но тя се променя, когато германецът стъпва в залата за пресконференции.

Малко след разочароващата загуба на Уимбълдън Агаси отваря американски вестник и вижда нещо, което го пробожда в сърцето. Борис е казал пред медиите, че съперникът му е арогантен, не е харесван от останалите в Тура, а също така твърди, че получава много по-голяма гласност от другите тенисисти и е подкрепян повече от организаторите на турнирите.

Андре споделя в своята автобиография „Открито“, че не е очаквал подобен тон от страна на колегата си. Да, ненавистта между двамата винаги е била ясна, но никога досега изричана. Бекер е преминал границата и Агаси е готов на отмъщение. Двамата с треньора му Брад Гилбърт замислят план и се мотивират още след Уимбълдън да преследват една-единствена цел. Не трофеи, не успехи, а реванш срещу немеца.

Световният №1 знае, че на US Open, няколко месеца по-късно, отново ще срещне Бекер. И така започва „Лятото на отмъщението“, както самият Андре го нарича. Започва ударно американско турне, в което Агаси гази съперниците си един след друг.

В уникалната жега във Вашингтон водачът в ранглистата стига до финала без да губи сет, а в битката за трофея надделява над Щефан Едберг с 6-4 2-6 7-5. По време на мача няколко пъти повръща заради силното слънце и дори признава, че е бил близо да го стори и в купата, която получава накрая. Дори горещите лъчи обаче не могат да го откъснат от крайната му цел.

Agassi

Следва ударно представяне на Мастърса в Канада, където на финала го среща Пийт Сампрас. Най-големият съперник на Агаси често печели решителните битки помежду им, но този път от другата страна на мрежата не е Пистъл Пийт, а „въображаем“ Борис Бекер. Втора поредна титла за Андре след обрат до 3-6 6-2 6-3.

Майкъл Ченг няма шансове в битката за титлата в Синсинати, а макар да повежда със сет на финала в Ню Хейвън, Рихард Крайчек отстъпва пред машината Агаси.

И така – след 20 поредни победи, четири титли и общо над 40 успеха на хард през съответната кампания, световният №1 прави нещо, до което Даниил Медведев се доближи през 2019 г.

Изтощен, но и разярен, водачът в ранглистата се насочва към US Open. Може да отпадне още във втората фаза, но оцелява в петсетова драма с Алекс Кореча. После Щефан Едберг, Джаред Палмър и Петър Корда нямат шансове, а на полуфинала идва времето за сладкото отмъщение.

Борис Бекер е меко казано респектиран от представянето на Агаси и предполага каква е мотивацията на съперника му зад всички тези победи. Пийт Сампрас вече чака на финала, след като е победил Джим Къриър, но това едва ли вълнува някой от двамата яростни съперници. Идва времето за реванш.

Agassi

„Тайбрекът е като да заложиш в казиното“, казва след мача Бекер. Усеща го, тъй като американецът лети по корта, взима топката рано, агресивен е и играе в типичния си стил – разхожда съперника из цялото поле. Изтласква го с мощни удари от двете страни, а този път психическата му сила е на много високо ниво. Световният №1 печели първите два сета – 7-6(4) и 7-6(2).

Поставеният под №4 обаче отново намира ритъма си и пробива в деветия гейм на третата част, което впоследствие му носи успех в сета. Дали кошмарът от Уимбълдън ще се повтори? Готви ли Бекер нов зрелищен обрат? Тези въпроси преминават през ума на Агаси, но желанието му е твърде силно. Той трябва да спаси два брейкбола при 2-3 след паузата и в крайна сметка пречупва опонента в 10-ия гейм, когато печели на нула.

Най-сладката победа в кариерата към онзи момент – по този начин Андре описва успеха със 7-6(4) 7-6(2) 4-6 6-4. Финалът срещу Сампрас е само след броени часове, а Агаси се обръща към камерата и казва онова прочуто: „Пийт, идвам“.

„Уважавам тениса му, но щом мачът приключи, всичко свършва дотук. Трудно е да уважавам някого, който ме побеждава и после казва нещата, които той каза“, коментира американецът поведението на Бекер на своята пресконференция. А немецът му отговаря: „Може да съм казал някои неща в момент на адреналин. Думите не бяха толкова към Андре, а към неговата компания“, казва германецът, правейки асоциация с Nike. „А той го прие лично“.

Нищо от това вече няма значение. Агаси ще играе за четвърта титла от Големия шлем срещу своя сънародник и приятел. Финалите са запазено място за Андре и Пистъл Пийт в онази ера, а последните два – в Канада и Маями, са спечелени от световния №1. Дори загубата от Сампрас на финала в Индиън Уелс не може да изтрие триумфа от Australian Open. Във втората им битка за титла в Ню Йорк Агаси търси реванш за поражението в три сета през 1990. Мачът обаче идва твърде рано за разбития физически Андре.

Умората от 26-те поредни победи и психическото изтощаване от битката с Бекер водят до пронизващи болки в ребрата на американеца. Той едва става от леглото сутринта преди двубоя със Сампрас, а в срещата това си проличава. Световният №1 не може да изпълнява силни сервиси, не успява да диктува темпото от основната линия, както е свикнал да го прави. А началните удари на Пистъл Пийт се забиват с униална сила в полето на опонента. Майкъл Джордан на тениса, както мнозина го наричат, прави няколко от прочутите си смачове с отскок, играе на върха на възможностите си и печели с 6-4 6-3 4-6 7-5.

„Сега съм с актив 26-1, но бих се отказал от всичките си победи заради тази“, казва разочарованият Агаси. „Толкова много се трудих, бях гневен, печелех и тренирах, надявах се и се потях – и всичко това води до все същата празнина, до същото разочароващо чувство. Няма значение колко много печелиш – ако не си последният, който побеждава, си загубеняк. А накрая аз винаги губя, защото винаги Пийт е там“.

Agassi

Поражението е може би най-болезненото в кариерата на Андре, който след това претърпява контузии, не успява да намери формата си, изпада в депресия и прибягва дори до наркотици. Срива се до №141 в ранглистата, за да може после отново да се завърне с гръм и трясък.

Но едно е ясно – когато Андре Агаси има цел пред себе си, той я преследва до края и не се поддава на странични фактори. Доказателство е Лятото на отмъщението, което завинаги ще остане в историята. След него американецът и Бекер се срещат само още веднъж, в Хонконг. Това е първият финал в съперничеството им, който е спечелен от Агаси с обрат – 6-7(4) 6-4 6-4. Така бившият №1 затваря актива между двамата с преднина 10-4.

Така приключва едно велико съперничество. Със сигурност не от ранга на Борг-Макенроу, Федерер-Надал, със сигурност не от ранга на битките на Агаси с Пийт Сампрас. Но това е едно съперничество, което не само остава в историята, а дава пример. В спорта думите не са от значение. Говори с представянето си – на корта, на паркета, на футболното игрище или на пистата. Уважавай, за да бъдеш уважаван.

Димитър Радев, TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.