Живеем в ерата на Голямата тройка, но властелините от миналото остават завинаги в историята на играта. За тях се носят митове и легенди, зараждат се яростни съперничества, епохите се преплитат една в друга и ни карат все по-често да превъртаме лентата назад, за да се докоснем до тяхната магия. След като TennisKafe.com ви представи рубриката „Властелините на Големия шлем“, е ред да започнем поредицата „Легендите от миналото“. В нея ще ви връщаме най-вече в миналия век, за да си спомним някои от най-големите съперничества.
Лятото на отмъщението
Един от най-ярките примери за яростна вражда в историята на тениса е тази между Андре Агаси и Борис Бекер. Между несигурния, психически нестабилен и „мразещ тениса“ американец и между наперения немец винаги витае напрежение, което се реже с нож. Двамата откровено показват, че не се харесват и дори още повече – не могат да се понасят. Всички тези чувства се зараждат още през 1988, когато в първата им среща германецът осъществява обрат на полуфиналите в Индиън Уелс, а следващата година повежда с 3-0 в общия актив.
После обаче се случва нещо невероятно. Агаси открива слабите места на съперника и записва цели 8 поредни победи до средата на 1995 г. Нито една от тях не е на финал, но в статистиката личат успехите на американеца срещу Бекер на полуфиналите на Ролан Гарос и US Open. Една от причините е, че Андре открива интересен тик у съперника, с който успява да разгадае посоката на сервиса му. Известна е историята как Бекер, сервирайки, изплезва езика си в посоката, в която е на път да насочи началния удар, а американецът често трябва да прикрива факта, че знае това, за да не може противникът да се усъмни. Съперничеството им обаче променя посоката си отново след Уимбълдън 1995.
Агаси вече се е изкачил до №1 в ранглистата и току-що е спечелил Australian Open за първи път в кариерата си. Държи три „мейджъра“ и играе най-добрия си тенис, а на полуфиналите в All England Club среща стария си познайник, който има три трофея на „свещената трева“ и е най-младият шампион в историята. Андре е големият фаворит и доказва това, когато печели първата част с 6-2, а после продължава да взима топката рано и да бъде агресивен, като по този начин води уверено с 4-1 във втория сет.
Види ли обаче дори малка светлина в тунела, немецът е готов да я преследва. Агаси се отпуска и Бекер връща двата пробива, като взема нещата в свои ръце и измъква частта в тайбрек. Андре е притеснен. Вече толкова пъти му се е случвало да го обръщат, когато има убедителен аванс. Това се случва и на Уимбълдън – третият поставен лети по корта и в крайна сметка печели в четири сета – 2-6 7-6(1) 6-4 7-6(1).
Американецът е съсипан, но се усмихва при поздрава на мрежата. Бекер, от своя страна, е изненадан от реакцията на съперника. Но тя се променя, когато германецът стъпва в залата за пресконференции.
Малко след разочароващата загуба на Уимбълдън Агаси отваря американски вестник и вижда нещо, което го пробожда в сърцето. Борис е казал пред медиите, че съперникът му е арогантен, не е харесван от останалите в Тура, а също така твърди, че получава много по-голяма гласност от другите тенисисти и е подкрепян повече от организаторите на турнирите.
Андре споделя в своята автобиография „Открито“, че не е очаквал подобен тон от страна на колегата си. Да, ненавистта между двамата винаги е била ясна, но никога досега изричана. Бекер е преминал границата и Агаси е готов на отмъщение. Двамата с треньора му Брад Гилбърт замислят план и се мотивират още след Уимбълдън да преследват една-единствена цел. Не трофеи, не успехи, а реванш срещу немеца.
Световният №1 знае, че на US Open, няколко месеца по-късно, отново ще срещне Бекер. И така започва „Лятото на отмъщението“, както самият Андре го нарича. Започва ударно американско турне, в което Агаси гази съперниците си един след друг.
В уникалната жега във Вашингтон водачът в ранглистата стига до финала без да губи сет, а в битката за трофея надделява над Щефан Едберг с 6-4 2-6 7-5. По време на мача няколко пъти повръща заради силното слънце и дори признава, че е бил близо да го стори и в купата, която получава накрая. Дори горещите лъчи обаче не могат да го откъснат от крайната му цел.
Следва ударно представяне на Мастърса в Канада, където на финала го среща Пийт Сампрас. Най-големият съперник на Агаси често печели решителните битки помежду им, но този път от другата страна на мрежата не е Пистъл Пийт, а „въображаем“ Борис Бекер. Втора поредна титла за Андре след обрат до 3-6 6-2 6-3.
Майкъл Ченг няма шансове в битката за титлата в Синсинати, а макар да повежда със сет на финала в Ню Хейвън, Рихард Крайчек отстъпва пред машината Агаси.
И така – след 20 поредни победи, четири титли и общо над 40 успеха на хард през съответната кампания, световният №1 прави нещо, до което Даниил Медведев се доближи през 2019 г.
Изтощен, но и разярен, водачът в ранглистата се насочва към US Open. Може да отпадне още във втората фаза, но оцелява в петсетова драма с Алекс Кореча. После Щефан Едберг, Джаред Палмър и Петър Корда нямат шансове, а на полуфинала идва времето за сладкото отмъщение.
Борис Бекер е меко казано респектиран от представянето на Агаси и предполага каква е мотивацията на съперника му зад всички тези победи. Пийт Сампрас вече чака на финала, след като е победил Джим Къриър, но това едва ли вълнува някой от двамата яростни съперници. Идва времето за реванш.
„Тайбрекът е като да заложиш в казиното“, казва след мача Бекер. Усеща го, тъй като американецът лети по корта, взима топката рано, агресивен е и играе в типичния си стил – разхожда съперника из цялото поле. Изтласква го с мощни удари от двете страни, а този път психическата му сила е на много високо ниво. Световният №1 печели първите два сета – 7-6(4) и 7-6(2).
Поставеният под №4 обаче отново намира ритъма си и пробива в деветия гейм на третата част, което впоследствие му носи успех в сета. Дали кошмарът от Уимбълдън ще се повтори? Готви ли Бекер нов зрелищен обрат? Тези въпроси преминават през ума на Агаси, но желанието му е твърде силно. Той трябва да спаси два брейкбола при 2-3 след паузата и в крайна сметка пречупва опонента в 10-ия гейм, когато печели на нула.
Най-сладката победа в кариерата към онзи момент – по този начин Андре описва успеха със 7-6(4) 7-6(2) 4-6 6-4. Финалът срещу Сампрас е само след броени часове, а Агаси се обръща към камерата и казва онова прочуто: „Пийт, идвам“.
„Уважавам тениса му, но щом мачът приключи, всичко свършва дотук. Трудно е да уважавам някого, който ме побеждава и после казва нещата, които той каза“, коментира американецът поведението на Бекер на своята пресконференция. А немецът му отговаря: „Може да съм казал някои неща в момент на адреналин. Думите не бяха толкова към Андре, а към неговата компания“, казва германецът, правейки асоциация с Nike. „А той го прие лично“.
Нищо от това вече няма значение. Агаси ще играе за четвърта титла от Големия шлем срещу своя сънародник и приятел. Финалите са запазено място за Андре и Пистъл Пийт в онази ера, а последните два – в Канада и Маями, са спечелени от световния №1. Дори загубата от Сампрас на финала в Индиън Уелс не може да изтрие триумфа от Australian Open. Във втората им битка за титла в Ню Йорк Агаси търси реванш за поражението в три сета през 1990. Мачът обаче идва твърде рано за разбития физически Андре.
Умората от 26-те поредни победи и психическото изтощаване от битката с Бекер водят до пронизващи болки в ребрата на американеца. Той едва става от леглото сутринта преди двубоя със Сампрас, а в срещата това си проличава. Световният №1 не може да изпълнява силни сервиси, не успява да диктува темпото от основната линия, както е свикнал да го прави. А началните удари на Пистъл Пийт се забиват с униална сила в полето на опонента. Майкъл Джордан на тениса, както мнозина го наричат, прави няколко от прочутите си смачове с отскок, играе на върха на възможностите си и печели с 6-4 6-3 4-6 7-5.
„Сега съм с актив 26-1, но бих се отказал от всичките си победи заради тази“, казва разочарованият Агаси. „Толкова много се трудих, бях гневен, печелех и тренирах, надявах се и се потях – и всичко това води до все същата празнина, до същото разочароващо чувство. Няма значение колко много печелиш – ако не си последният, който побеждава, си загубеняк. А накрая аз винаги губя, защото винаги Пийт е там“.
Поражението е може би най-болезненото в кариерата на Андре, който след това претърпява контузии, не успява да намери формата си, изпада в депресия и прибягва дори до наркотици. Срива се до №141 в ранглистата, за да може после отново да се завърне с гръм и трясък.
Но едно е ясно – когато Андре Агаси има цел пред себе си, той я преследва до края и не се поддава на странични фактори. Доказателство е Лятото на отмъщението, което завинаги ще остане в историята. След него американецът и Бекер се срещат само още веднъж, в Хонконг. Това е първият финал в съперничеството им, който е спечелен от Агаси с обрат – 6-7(4) 6-4 6-4. Така бившият №1 затваря актива между двамата с преднина 10-4.
Така приключва едно велико съперничество. Със сигурност не от ранга на Борг-Макенроу, Федерер-Надал, със сигурност не от ранга на битките на Агаси с Пийт Сампрас. Но това е едно съперничество, което не само остава в историята, а дава пример. В спорта думите не са от значение. Говори с представянето си – на корта, на паркета, на футболното игрище или на пистата. Уважавай, за да бъдеш уважаван.
Димитър Радев, TennisKafe.com
