Моите топ 5: Играчите, за които бих платил най-много пари да гледам

 от TennisKafe.com 

В точното време, на точното място – колко много късмет трябва, за да успееш да станеш част от историята. В спорта има моменти, които трябва да се изживеят, има състезатели, които трябва да се видят на живо. Ако трябва да избирате между спортисти обаче, кой наистина си струва?

През годините в света на спорта стана популярен израза една легенда да казва за друга: „Наистина бих платил, за да го гледам“. В този случай се отдава голяма чест, не само защото човек се разделя нещо, което реално може да измери, но и защото „легендите“ в ролята си на такива са привилегировани и не е нужно да плащат.

За кого обаче вие бихте платили най-много?


Димитър Радев:

radev

1. Рафаел Надал – Най-напред бих платил, за да гледам на живо Рафаел Надал. Симпатизирам на Матадора повече от десетилетие и за мен би било истинско удоволствие да стана пряк свидетел на един от най-мощните играчи в историята на тениса.

Спомням си един откъс от автобиографията на Рафа, в който се разказва как преди „мейджър“ финала срещу Федерер на Australian Open през 2009 испанецът не може да движи краката си от умора, сякаш в тях има олово. Надал е на ръба на психическата пропаст, когато чичо Тони му казва да си представи, че той ще е сериен убиец, готов да стреля от трибуните. Испанецът трябва да избягва „куршумите“ – ако спре и за секунда, изходът ще е фатален. Мотивацията преобръща мисленето на Рафа и резултатът е петсетов успех.

Именно заради тази борбеност, станала нарицателно за играта му, заради гладиаторския характер на мачовете му, заради убийственото темпо и напрежението до края, бих си платил на всяка цена да гледам Рафаел Надал.

2. Андре Агаси – Плащам си да мога да върна времето назад и да изгледам мач на Андре Агаси. В случая ще ми е интересно да наблюдавам не безспорните му качествени изпълнения, а психологията в играта му. Искам да гледам от първи ред как разчита съперника, как подбира точния удар във всяка ситуация, как реагира на пропуските и на уинърите. Искам да опитам да вляза в главата му, където през цялата му кариера демоните са се надпреварвали кой да изскочи първи.

Ще ми се да наблюдавам някоя от класиките му срещу Пийт Сампрас и да си отговоря на прословутия въпрос „Защо точно Пийт го спира винаги?“. Или някоя от яростните му битки с Борис Бекер.

Бих си платил да гледам онзи Агаси с розовия клин, дънковите шорти, смешните очила и падащото тупе, неразбрания бунтар. А също и зрелия, пораснал и разумен Андре, който вече „обича“ тениса към края на кариерата си.

3. Мартина Навратилова – Винаги ми е бил интересен онзи период от женския тенис през 70-те и 80-те години, когато Навратилова е истински господар.

Сред мачовете на големите легенди от миналото, нейните са ми едни от най-непознатите и от чисто любопитство бих се пренесъл на централния корт на Уимбълдън, за да гледам носителката на 167 WTA титли.

С удоволствие бих наблюдавал някоя от гладиаторските ѝ битки срещу Крис Евърт, в общия актив при които Навратилова води с 37-22. Ще ми е любопитно да наблюдавам съперничеството им в контекста на приятелството на двете големи съпернички извън корта.

4. Бьорн Борг – истинска класика. Замислих се дали бих си платил да гледам някои от лошите момчета от миналото и настоящето като Джон Макенроу, Ник Кирьос или Джими Конърс. Когато обаче поставям до тях името на Бьорн Борг, веднага правя избора.

Искам да гледам на живо шведската легенда заради неговия странен чар, обаяние и студено хладнокръвие, които изградиха образа му на Ледения човек. Лед, който трудно се топи под огъня на Джон Макенроу, под погледа на хищните медии и анализатори, на завиждащите съперници.

Ще е неописуемо да се насладя на аурата на Борг, застанал на корта с лентата на главата като ореол, с митична дървена ракета и вперил концентриран поглед над топката.

borg

5. Моника Селеш – да спечелиш осем „мейджър“ титли до 20-годишна възраст е велико постижение. Не съм сигурен дали някой някога е правил нещо като този феномен в любимия ни спорт.

Силните ѝ викове по подобие на Мария Шарапова не биха ме притеснили – ще си платя да гледам на живо уникалното ѝ придвижване по корта и мощния бекхенд с две ръце. Да съм завладян от убийственото ѝ темпо.

Жалко, че се случи онзи инцидент с пробождането в Хамбург. Какво ли още щяхме да видим от таланта Моника Селеш?


Борис Стрижлев:

strijlev

Всеки щастливец, имал възможност да посети някой от големите турнири в календара, отлично съзнава огромната разлика между гледането на тенис на живо и по телевизията. Само когато е на мястото на събитието, човек може да оцени напълно динамиката на разиграванията, атлетизма на играчите и невероятните им рефлекси.

Имал съм възможност да гледам част от най-великите в историята на живо – например, Федерер, Надал, Джокович и Мъри, както и редица други отлични състезатели. Мога да потвърдя едно – въпросът наистина е с повишена трудност, тъй като вероятно именно в тениса (и в баскетбола) могат да бъдат открити най-впечатляващите атлети сред всички професионални спортисти.

И все пак списъкът ми би изглеждал по следния начин:

1. Дъстин Браун – Вероятно Дъстин Браун никога няма дори да се доближи до топ 20 на света, но eдва ли има спор, че германецът от ямайски произход е изключителна атракция във всеки един турнир, в който се появява.

Лобове, волета, удари между краката, гръмотевични сервиси и ретури, безумни изпълнения във важни точки – когато Браун е на корта, лудницата е пълна. Запечатани в съзнанието ми ще останат двете му победи срещу Рафаел Надал – в Хале през 2014 и на Уимбълдън през 2015, когато Дъстин показа целия си репертоар.

Наистина, да можеш да гледаш толкова рядък шоумен и артист във времена, в които “клонираните атакуват” и все повече тенисисти играят като “по калъп”, е истинско щастие.

2. Пийт Сампрас – Като почитател на стила сервис-воле, няма как Пийт Сампрас да не заема челно място в списъка. Освен че продължава да е сред най-великите в историята с постижения, съизмерими до известна степен с тези на Голямата четворка, американецът също бе и уникален атлет на корта.

“Андре Агаси удря топката наистина невероятно, но Пийт е много по-добрият атлет, а на трева атлетът печели”, заяви Мартина Навратилова след финала между двамата големи съперници на Уимбълдън през 1999 г.

Наистина би било невероятно изживяване човек да види фамозния сервис на Сампрас на живо, неговото ефирно придвижване по корта, топовни форхенди и съвършени волета. Както и да чуе звука от стария класически модел на Wilson Pro Staff, чийто кордаж “Пистъл Пийт” наплиташе на невъобразими килограми.

Defending champion Pete Sampras plays a backhand return to Australia's Scott Draper during their first round Men's Singles match on the Centre Court at Wimbledon, Monday June 21, 1999. Sampras won the match 6-3, 6-4, 6-4.(AP Photo/Dave Caulkin)

3. Жюстин Енен – Най-добрият бекхенд с една ръка в тура, както неведнъж е заявявал самият Джон Макенроу, включвайки ги в тази своеобразна “класация” и представителите на ATP.

Белгийката бе може би най-впечатляващата тенисистка от това поколение, като дълги години тормозеше сестрите Уилямс и бе всепризнатата кралица на клея. За съжаление, не успях да я видя в действие при двете си посещения на Ролан Гарос през 2009 и 2010.

5. Фабрис Санторо – Много хора продължават да се чудят кое при Санторо беше форхендът и кое – бекхендът?

Едва ли някога изобщо ще се появи друг състезател с толкова неортодоксален стил на игра. Санторо подсичаше, насичаше, излизаше на мрежата напълно неподготвен, удряше топката между краката, а сервисите му рядко минаваха 180 км/ч. и въпреки това бе сред елита, като създаваше затруднения дори на хора като Сафин и Федерер.

Понякога талантът в изобилие компенсира по-скромните физически данни, нали?


5. Щефи Граф – Също като Сампрас, Граф бе най-невероятният атлет през 90-те години на миналия, с непоклатима шампионска аура.

Особено любопитно за мен би било да видя прочутия й слайс бекхенд на живо. Ударът, за който баща й Петер Граф е имал неблагоразумието да заяви на Майк Агасян (бащата на Агаси) следното:

“Синът ти никога не е имал този удар в репертоара си. Ето това е истински бекхенд!”


Борислав Орлинов:

Orlinov

Според мен е важно един играч не просто да е „атрактивен“, колкото и различен смисъл всеки да придава на подобно определение, а да върви с цял комплект „екстри“. В модерни спорт има все по-малко личности и все повече спортисти, които гледат да са харесвани от максимално голям брой хора. Всичко това е пряко свързано и с бизнес интереси. Парите обичат тишината, нали?

В моите топ 5 съм подбрал и такива тенисисти, които вече не са били изброени, за да не се повтаряме. „Honorable mention“ ми е Ник Кирьос, защото носи различен тип изживяване на корта. Приемам също, че всеки би си платил за Роджър Федерер (и повечето българи за Григор Димитров) и затова са ми извън петицата – нещо като даденост.

1. Новак Джокович – Мнозина биха казали, че той играе скучно и какво толкова има да му се гледа. Преди година имах възможността да пътувам в една кола с Горан Джокович. Той през цялото време говореше за това, че бекхендът на племенника му е „поезия“. После седнахме до един корт и продължихме да си говорим, като според мен този човек можеше да обсъжда обратния удар на Ноле поне още няколко часа. В очите му имаше вълнение, което не може да се прикрие.

 През годините сърбинът стана първият със „Златен Мастърс“ в кариерата, печелейки всички девет надпревари от сериите „ATP1000“. Бе и актуален носител на всички турнири от Големия шлем едновременно в периода 2015-16 година (От Уимбълдън 2015 до Ролан Гарос 2016).  автор на най-дългата победна серия за последните десет години. Джокович спечели 43 поредни мача, преди през 2011 година да загуби от Роджър Федерер на Ролан Гарос. Счупи още много рекорди.

Кой не би платил за играч, способен на подобни неща. Джокович е вдъхновител, той е тенис съвършенство. Да, може би не това, което всеки си представя – с искри и фанфари, но все пак съвършенство:

2. Мария Шарапова – Бих се изненадал, ако някой каже, че не би искал да види бившата №1 на живо. Разбира се, има състезателки, които в тактическо отношение са много по-атрактивни от нея, но в тениса не се побеждава само с техника, нали?

Шарапова спечели първия си „мейджър“ през 2004 година, когато бе на 17. На финала на Уимбълдън тогава тя надигра Серина Уилямс. Руската тенисистка има и Кариерен голям шлем, като е триумфирала на всички четири турнира от Шлема. През 2016 тя бе наказана със спиране на правата за 15 месеца, след като бе хваната да използва забраненото вещество мелдоний.

Шарапова официално сложи край на кариерата си в края на февруари. Това обяви носителката на пет титли от Големия шлем пред Vogue and Vanity Fair.

3. Марсело Риос – Левичарите в тениса. В този спорт се е наложило мнение, че да играеш с лява ръка е много по-удобно от това да си служиш с дясната. Истината е, че няма научно доказателство за това, че левичарите намират по-различен ъгъл при изпълняване на начален удар. Питайте обаче всеки професионален тенисист колко по-неудобно му е срещу съперник, имаш по-силна лява ръка.

Той е единственият №1 при мъжете без титла от Големия Шлем. Контузии го принудиха да сложи точка на кариерата си преждевременно. Игра финал в Мелбърн през 1998 г., но отстъпи категорично на Петр Корда. Печелил е пет различни турнира от сериите „Мастърс“, като паметен си остава дубълът Индиън Уелс – Маями през същата 1998 г. В Кий Бискейн надигра великия Андре Агаси с 3-0 сета във финала.

rios

 4. Серина Уилямс – Много хора не одобряват философията и политическите ѝ възгледи. Други не я харесват как изглежда, трети – как играе. Лично аз също не съм ѝ фен и какво от това? 23 титли от Големия шлем! Серина Уилямс е икона и това е положението.

Преди известно време разговарях с Виктория Томова и тя разказа (отново) какво е да играеш срещу Серина Уилямс. Приказката на Уимбълдън 2018 за първата ни ракета приключи след загуба с 1-6 4-6 от  Уилямс. Българката даде всичко от себе си и показа някои прекрасни отигравания, които дори ѝ донесоха аплодисменти от американката, но силите ѝ стигнаха само за пет гейма.

Вики обясни, че топка, ударена от Серина, може да те отнесе. Каза и как всичко сякаш замира по трибуните, когато на корта излезе една от най-разпознаваемите фигури в световен мащаб.

5. Пабло Куевас – Изненада? За мен Пабло Куевас е един от най-техничните състезатели в Тура. Да, никога няма да спечели титла от Големия шлем, какво от това? Щом той е на корта, 100% ще видите някое отиграване, което много трудно ще осъзнаете.


 

Момчил Русев:

45150043_1890262791042317_5469035050613866496_o

1. Дъстин Браун

Който не знае, снимката на профила ми, от който отговарям на коментари във форума, е на един определен тенисист с раста и виртуозно докосване. Както ще покажат и част от останалите ми избори, обичам нестандартните изпълнения на корта, а с господин Браун те са гарантирани. Да, бих платил много повече, за да видя например класика между двама от Голямата тройка, но германецът остава №1 в моята лична класация.

2. Пийт Сампрас 

До голяма степен аргументацията ми се припокрива с тази на Борис по-горе. Тревата е любимата ми настилка, а в резултат на това няма как да не съм почитател и на тактиката сервис-мрежа. Колкото и интензивни, драматични и със собствен чар да са дългите разигравания от основната линия, волетата според мен излъчват по-голяма красота.

Сервисът му спокойно може да служи за образец във всеки тенис учебник, а мнозина от „старата школа“ тактично го добавят в разговорите на по-младите за  Голямата тройка и „най-великия за всички времена“. Сампрас е епоха и надали някой фен на тениса би се замислил дали да си купи билет за негов мач в най-добрите му години, ако има такава възможност.

3. Мансур Бахрами

Още един мой любимец, за който съм писал надълго и нашироко. Когато дълги години играеш тенис само с тиган, а в крайна сметка стигнеш до финал на Ролан Гарос, няма как да не си изключителен талант.

Bahrami

Когато избистряхме идеята за този текст, се уговорихме, че може да избираме и бивши състезатели, визирайки върховната форма в кариерата им. Е, Бахрами спокойно бих го гледал с най-голямо удоволствие и днес в мачовете за ветерани.

4. Агнешка Радванска

Царицата на триковите удари. При дамите по-рядко наблюдаваме нетрадиционни изпълнения, но Радванска бе майстор в това да измисля неочаквано решение на трудните ситуации. Да си готов да експериментираш често и същевременно да стигнеш до №2 в света е огромно постижение във времена, в които солидната игра от основната линия се оказва доминиращ фактор.

5. Илие Настасе

Макар в последните години бившият №1 да се превърна в негативен герой покрай скандалите с Купа „Дейвис“ и Серина Уилямс, Настасе е от тези състезатели, които могат да ти предложат нещо ново всеки мач.

Да, има своите минуси, но всеки негов двубой е събитие, на което могат да се случат неща, които никога повече не би могъл да видиш на тенис корт. Като например тенисист, играещ на Уимбълдън с чадър в едната ръка.

TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.