Датата 11 май е специална за тениса. На този ден през 1987 години Международният олимпийски комитет гласува връщането на тениса като олимпийски спорт за Олимпиадата в Сеул през 1988 година.
В дълъг период от историята тенисът не е фигурирал в олимпийската програма, а за да се завърне там, където му е мястото, най-голяма заслуга има Филип Шатрие.
Още през 1896 г. тенисът влиза в олимпийската програма и с някои малки изключения се провежда винаги до 1928 г. Тогава историята става свидетел на разрив между ITF и Международния олимпийски комитет. В основата му е спорът как да се дефинира понятието „аматьор“, тъй като тогава тенисистите не са професионалисти. И така тенисът остава извън програмата на Игрите цели шест десетилетия.
Филип Шатрие бързо осъзнава, че ако тенисът стане отново олимпийски спорт, това ще доведе до още повече средства за федерациите, а голяма част от парите ще могат да бъдат пренасочени към страни, в които спортната инфраструктура е в начална фаза.
Филип се определя като „огромен фен на олимпийското движение“ и мечтата му се сбъдва, благодарение на собствения му труд, през 1988 г. Преди Игрите в Сеул той споделя: „Веднага осъзнах, че това трябва да бъде моят най-голям приоритет“.
Кортовете в Южна Корея се пълнят, а тенисистите могат за първи път да усетят какво е чувството медалът от Олимпиада да е окичен около вратовете им. Това важи и за Мануела Малеева, която печели бронза в надпреварата на сингъл, заедно със Зина Гарисън. Златото е за Щефи Граф, а среброто отива в ръцете на Габриела Сабатини. При мъжете шампион става Милослав Мечир от Чехословакия, втори остава Тим Майот, а Брад Гилбърт и Щефан Едберг взимат бронзови отличия.
Докато се стигне до това отново тенисът да радва феновете на Олимпиадата обаче, Шатрие трябва да измине труден път.
Първата стъпка е предприета 12 години преди Игрите в Сеул, когато Международният олимпийски комитет официално признава ITF. Това позволява членовете на световната федерация да повдигнат въпроса на срещите на комитета. Прогресът е бавен и чак през 1981 г. на сесията в немския град Баден-Баден за Филип има някаква надежда. Тогава президентът на МОК Хуан Антонио Самаранч позволява тенисът да направи повторен дебют на Олимпиадата в Лос Анджелис като демонстративен спорт.
След като веднъж тенисът е влязъл като „проба“ в програмата на Игрите през 1968 в Мексико Сити, през 1984 в Лос Анджелис той отново е „изпробван“ с лимит на възрастта на играчите – до 21 години.
Успехът в Калифорния не може да бъде оспорен. Популярността на тениса е огромна и малко по-късно, на конгрес на МОК в Истанбул, става ясно, че спортът се завръща официално като олимпийски в Сеул – точно за 75-ата годишнина на ITF.
