На всеки четири години ние, феновете на тениса, очакваме с нетърпение олимпийските игри, а същото важи и за състезателите. Уникално постижение е да спечелиш турнир от Големия шлем, но мнозина топ играчи през годините са признавали, че чувството да се окичиш с медал от Игрите не може да се сравни с никое друго. В дълъг период от историята обаче тенисът не е фигурирал в олимпийската програма, а за да се завърне там, където му е мястото, най-голяма заслуга има една легендарна фигура.
Филип Шатрие е роден във Франция през 1926 г. и още откакто става национален шампион при младежите, става ясно, че в него има нещо специално. Кариерата му продължава от 1947 до 1960, когато французинът се отказва. Но тенисът остава негова любов до края на живота му. Шатрие става журналист и бавно навлиза в сферата на бизнес администрацията. Първо е вицепрезидент на Френската федерация по тенис, а през 1973 вече я оглавява.
Филип е остроумен, интелигентен и с твърда позиция – негова основна цел е да защити всички интереси на играчите и да предпази любимия си спорт от комерсиализация. Именно тези негови качества стават основа за избирането му като президент на Международната тенис федерация през 1977 г.
И тогава французинът започва да води битки на „световния тенис фронт“. Спортът се е превърнал в бизнес модел след началото на „Откритата ера“ през 1968 и създаването на ATP и WTA Тура в началото на 70-те. Традиционните надпревари като четирите турнира от Големия шлем и Купа „Дейвис“ са заплашени от преливането на баланса на силите в ръцете на новите асоциации, които защитават правата на състезателите, а ITF към онзи момент не е успявала да защити своите. Шатрие обаче не се пречупва и води тежки преговори, с които успява да съхрани основните надпревари под егидата на Международната федерация, за да може да се пренасочи към най-голямата си цел – тенисът отново да е олимпийски спорт.
Още през 1896 г. тенисът влиза в олимпийската програма и с някои малки изключения се провежда винаги до 1928 г. Тогава историята става свидетел на разрив между ITF и Международния олимпийски комитет. В основата му е спорът как да се дефинира понятието „аматьор“, тъй като тогава тенисистите не са професионалисти. И така тенисът остава извън програмата на Игрите цели шест десетилетия.
Филип Шатрие бързо осъзнава, че ако тенисът стане отново олимпийски спорт, това ще доведе до още повече средства за федерациите, а голяма част от парите ще могат да бъдат пренасочени към страни, в които спортната инфраструктура е в начална фаза.
„Беше въпрос на съвест и на отговорност“, припомня си французинът. „Когато станах президент на ITF, видях, че 70 от общо 104 държави трябва да слушат правителствата си, тъй като субсидиите им идват точно оттам“. Шатрие знае още, че олимпийският статут на тениса ще даде по-голяма власт на Международната федерация в борбата ѝ срещу хората, които искат да направят спорта комерсиален.
Филип се определя като „огромен фен на олимпийското движение“ и мечтата му се сбъдва, благодарение на собствения му труд, през 1988 г. Преди Игрите в Сеул той споделя: „Веднага осъзнах, че това трябва да бъде моят най-голям приоритет“.
Кортовете в Южна Корея се пълнят, а тенисистите могат за първи път да усетят какво е чувството медалът от Олимпиада да е окичен около вратовете им. Това важи и за Мануела Малеева, която печели бронза в надпреварата на сингъл, заедно със Зина Гарисън. Златото е за Щефи Граф, а среброто отива в ръцете на Габриела Сабатини. При мъжете шампион става Милослав Мечир от Чехословакия, втори остава Тим Майот, а Брад Гилбърт и Щефан Едберг взимат бронзови отличия.
Докато се стигне до това отново тенисът да радва феновете на Олимпиадата обаче, Шатрие трябва да измине труден път.
Първата стъпка е предприета 12 години преди Игрите в Сеул, когато Международният олимпийски комитет официално признава ITF. Това позволява членовете на световната федерация да повдигнат въпроса на срещите на комитета. Прогресът е бавен и чак през 1981 г. на сесията в немския град Баден-Баден за Филип има някаква надежда. Тогава президентът на МОК Хуан Антонио Самаранч позволява тенисът да направи повторен дебют на Олимпиадата в Лос Анджелис като демонстративен спорт.
„Антонио Самаранч изигра много важна роля“, казва Шатрие. „Получих разрешение, благодарение на магическата фраза „като експеримент“. Представянето на проблема по този начин, позволи на тези, заемащи позиция против проекта, да го приемат, без да чувстват, че са нарушили принципите си“.
И след като веднъж тенисът е влязъл като „проба“ в програмата на Игрите през 1968 в Мексико Сити, през 1984 в Лос Анджелис той отново е „изпробван“ с лимит на възрастта на играчите – до 21 години.
Успехът в Калифорния не може да бъде оспорен. Популярността на тениса е огромна и малко по-късно, на конгрес на МОК в Истанбул, става ясно, че спортът се завръща официално като олимпийски в Сеул – точно за 75-ата годишнина на ITF.
„Нашият спорт се завърна и разшири дори още повече своята аудитория“, казва Филип Шатрие. „Всеки уважава олимпийския медал“.
Самаранч също не крие своето удовлетворение и не спира със суперлативите към човека, на когото Рене Лакост вече е сложил етикета „Господин Тенис“. Тогавашният президент на Международния олимпийски комитет нарича Шатрие „президент, който е едновременно прагматичен и визионер“. Той отдава успеха на французина на „възхитителна упоритост“ и „талант за дипломация“.
Когато следваш мечтите си не за твоя собствена облага, а за доброто на останалите, то непременно съдбата те възнаграждава. През 1990 в МОК се освобождава място и Шатрие го заема. Той заявява, че иска да контролира комисията, отговаряща за спортовете в олимпийската програма. За целта напуска поста си във Френската тенис федерация и насочва цялата си енергия на международната сцена.
Ако Филип Шатрие не беше водил своите големи битки, светът на тениса със сигурност щеше да функционира по различен начин днес. Някои турнири от Големия шлем можеше да не съществуват. Той е успешен на международната сцена, защото е говорил перфектно английски език. Можел е да комуникира на равни начала с американците и австралийците, а именно те контролират тениса тогава.
Системата на Шатрие оставя невероятно голямо наследство на любимия му тенис. Всъщност, според повечето анализатори и членовете на френски и международни управленски тела на спорта, той е създал ефективен бизнес модел за развитието на всеки един спорт, не само на тениса.
Модерна и революционна визия. Глобализация. Лавиране между световете на спорта, финансите и политиката. И огромна любов към тениса. Всичко това стои в основата на успеха на Шатрие.
„Промотирането на спорта изисква средства, а 80% от правителствата осигуряват пари само за олимпийските игри. Тенисът печели, защото, освен че се възползва от престижа на Игрите, се възползва и от фонда за солидарност. Той ни позволява преди всичко да подпомогнем нашето развитие. Дивидентите, извлечени от спорта, трябва да се инвестират повторно в развитието му“, смята французинът визионер.
Шатрие се бори десетилетия наред за спорта, който за нас днес е даденост. Свикнали сме да включваме телевизора и да гледаме спокойно как нашите герои полагат неимоверни физически и психически усилия, за да задоволят исканията на феновете.
Да, Олимпиада в Токио тази година може и да няма заради пандемията от коронавируса. Турнирите от Тура, за жалост, може да се отложат още, не само до 7 юни. Но не трябва да проклинаме съдбата, а да осъзнаем през колко битки е преминал легендарният французин, за да може тенисът изобщо да остане такъв, какъвто го познаваме днес.
И когато играчите стъпят на корт „Филип Шатрие“ през есента, нека се сетим за „Господин тенис“ и да му благодарим.
Димитър Радев, TennisKafe.com
