Живеем в ерата на Голямата тройка, но властелините от миналото остават завинаги в историята на играта. За тях се носят митове и легенди, зараждат се яростни съперничества, епохите се преплитат една в друга и ни карат все по-често да превъртаме лентата назад, за да се докоснем до тяхната магия. След като TennisKafe.com ви представи рубриката „Властелините на Големия шлем“, е ред да започнем поредицата „Легендите от миналото“. В нея ще ви връщаме най-вече в миналия век, за да си спомним някои от най-големите съперничества, исторически събития и истории.
Лошото момче като №1
Джон Макенроу наследи големия си опонент Бьорн Борг на върха на световната ранглиста. За първи път американецът се изкачи до №1 на 3 март 1980 – първоначално в продължение на три седмици. „Да погледна към ранглистата и да кажа: „О, Господи, над мен няма нито един човек“ – това не е нещо, което очаквах да се случи, докато растях“, сподели миналия месец седемкратният шампион от Големия шлем.
„Беше доста изненадващо да погледна името си и под мен да са хора като Бьорн Борг и Джими Конърс“.
Общо Макенроу достигаше върха на мъжкия тенис в 14 различни случая, като последно се изкачи там на 8 септември 1985. Четвъртият му период като номер едно – от 3 август 1981 до 12 септември 1982 – бе най-дългият му престой като водач. „Зависи от играча, но най-важното нещо, когато аз се състезавах, бе кой ще завърши под №1 в края на годината“, каза американецът, който заемаше тази позиция след всеки сезон от ’81 до ’84. „Това беше най-важното. Така ти си най-добрият“.
Джон е седми в историята по най-много седмици на върха с общо 170.
Макенроу в турнирите от Шлема
Левичарят прави впечатление още от младежките си години, когато през 1977 печели Ролан Гарос за юноши и става шампион на смесени двойки с Мери Карийо. А като 18-годишен квалификант достига полуфиналите на Уимбълдън, като става най-младият тенисист, играл в тази фаза, от 100 години насам. Тогава губи в четири сета от Джими Конърс.
Само в рамките на година обаче Големият Мак вече е един от четиримата най-добри тенисисти в света. Американецът спечели Уимбълдън три пъти – през 1981, 1983 и 1984 – всичко това, след като загуби онзи знаменит финал срещу Борг през ’80, когато бе толкова близо. Другите четири титли на Макенроу от Големия шлем са от US Open, където триумфира три поредни пъти от 1979 до 1981, както и през 1984 г.
На 20 години и шест месеца той спечели първия си трофей в домашния „мейджър“, като надделя над добрия си приятел Витас Герулайтис, превръщайки се в най-младия шампион в Ню Йорк от 31 години насам – когато триумфира 20-годишният Панчо Гонзалес.
Малко по-късно Макенроу признава: „Ужасяващо се справих със задачата да се овладея. Бях разглезен пикльо от Лонг Айлънд, който се възползва от енергията на Ню Йорк“.
На Ролан Гарос американецът никога не успя да повтори юношеските си успехи. През 1984 той водеше на Иван Лендъл с 2-0 сета, но накрая претърпя поражение.
На двойки американецът спечели девет „мейджър“ титли – пет на Уимбълдън и четири на US Open.
Трикратният шампион на финалния Мастърс
Девет пъти Големият Мак игра на финалния Мастърс, който сега носи името Nitto ATP Finals. Атмосферата в „Медисън Скуеър Гардън“ в Ню Йорк му помогна да постигне актив от 19 успеха и 11 загуби. В това число левичарят триумфира три пъти, като първият от тях дойде след успех над Артър Аш в три части. Това се случи при дебюта му като професионалист през 1978.
Пет години по-късно той надигра Иван Лендъл в два сета и стигна отново до отличието, а абсолютно същото се случи и през 1984.
Седемкратният шампион от Шлема бе невероятен и на двойки. Заедно с Питър Флеминг спечелиха седем поредни Мастърс титли от 1978 до 1984.
Джони Мак – властелин в Тура
Макенроу съчетаваше умело мачове на сингъл и на двойки по време на 16-годишната си знаменита кариера. Той триумфира със 77 трофея поединично и с един повече при тандемите.
На двойки за първи път достигна върха на ранглистата през 1979 г. Прекара осем различни периода като номер едно на двойки и записа общо 269 седмици като водач. Между 1979 и 1983 неизменно завършваше на върха.
Заедно с Флеминг спечелиха 52 отличия – включително четири Уимбълдъна и три титли на US Open. Партньорът му веднъж каза: „Най-добрата двойка в света е Джон Макенроу и който и да е“.
Общият брой титли на Големия Мак – 158 – са рекорд в „Откритата ера“. През 1979 той взе 10 трофея на сингъл и 17 на двойки, записвайки най-доброто си постижение.
Когато обаче говорим само за сингъл, определено най-добрата година на американеца е 1984. Тогава левичарят записа рекорд от 82 победи и само три поражения, вдигайки 13 трофея.
През 1986 Макенроу си взе шестмесечна почивка от тура, тъй като се ожени за първата си съпруга – актрисата Тейтъм О’Нийл. А след US Open през 1987 година не игра цели седем месеца. Въпреки че след завръщането положи всички усилия, никога повече не достигна най-добрата си форма.
Седемкратният шампион от Шлема игра за САЩ на Купа „Дейвис“ цели 12 години и вдигна трофея през 1978, 1979, 1981, 1982 и 1992.
През ’92 американецът се оттегли от тениса, а през 2006 се завърна, за да си партнира с Йонас Бьоркман и да вдигне титлата на двойки в Сан Хосе.
Големите съперничества
Макенроу можеше да играе също толкова агресивно като Джими Конърс, да неутрализира силата на Лендъл, както и да се овладява срещу „ледения“ Бьорн Борг.
Невероятните му битки с Конърс и Борг изведоха тениса на друго ниво. Срещу сънародника си Големият Мак спечели 20 от 34 срещи, докато с шведа си разделиха по равен брой победи в 14-те им мача. Американецът обаче спечели три от четири „мейджър“ финала срещу най-големия си опонент.
„Не се разбирах с повечето от играчите, срещу които се състезавах, но един от хората, с които успях да го направя, бе великият ми съперник – така че всичко е възможно“, казва Макенроу за Борг. „Хората харесваха да ме виждат да се заяждам с Конърс и Лендъл. Не се харесвахме един друг“.
Макенроу често бе описван като артист, който играе тенис с лекота. Невероятните му умения и величествения контакт с топката, който осъществяваше, особено на бързи кортове, говорят красноречиво. Най-известен е обаче като „Лошото момче“ на тениса. Скандалите, които сътворяваше, и кавгите със съперници, рефери и публика, бяха ненадминати.
Източник: ATP
