Живеем в ерата на Голямата тройка, но властелините от миналото остават завинаги в историята на играта. За тях се носят митове и легенди, зараждат се яростни съперничества, епохите се преплитат една в друга и ни карат все по-често да превъртаме лентата назад, за да се докоснем до тяхната магия. След като TennisKafe.com ви представи рубриката „Властелините на Големия шлем“, е ред да започнем поредицата „Легендите от миналото“. В нея ще ви връщаме най-вече в миналия век, за да си спомним някои от най-големите съперничества, исторически събития и истории. В рубриката се включи и Velom. от форума на TennisKafe.com
Ивон Гулагонг става тенисистка случайно. Стилът ѝ на игра и кариерата ѝ като цяло се градят около безспорния природен талант, за разлика например от Крис Евърт, която е отгледана и подкрепяна да стане шампион.
Спортният талант на Гулагонг е „опакован“ и в спокойно, благо излъчване и много харизма, според нейните съвременници. Прякорът на австралийката е „Слънчевото Супермомиче“, даден ѝ впрочем от английските почитатели. В тази връзка една закономерна подробност от полуфиналния сбъсъка на Гулагонг и Евърт на Уимбълдън през 1972 г. – симпатиите на публиката са щедро на страната на младата австралийка, а след загубата Евърт влетява в съблекалнята с думите: „Получихте каквото искахте“.
Гулагонг остава в сянката на две-три големи имена от нейното поколение, особено на сънародничката си Маргарет Корт. Стига до 7 титли, плюс 11 финала на Големия шлем. 7 финала са загубени от Корт, 3 финала са загубени от Евърт, в рамките само на 5 години. Ако отворите страниците с история на сайта на Уимбълдън, дамската част на схемата през 1980 г. например не е отразена с титлата на Гулагонг Коули, а с четвъртфинала между Крис Евърт и Били Джийн Кинг и съответно полуфинала между Евърт и Навратилова.
От биографиите на австралийските звезди от 60-те и 70-те години, едно идентично описание на детството им неизменно приковава вниманието: необятни територии и тенис корт наблизо. Както отбелязва тенис коментаторът Питър Бодо, през 50-те години дори и най-малкото австралийско градче има две неща – тенис корт и кръчма.
Гулагонг е един от многото (и за съжаление последен) австралийски спортни шампиони от онова време, който не произхожда от градовете и предградията, а от провинциалните райони. Благодарение на целенасочена подкрепа впоследствие и приписваната на австралийците по онова време безрезервна любов към тениса успява да стане герой в приказката за Уимбълдън и отвъд.
Номер 1, но след три десетилетия
Ивон Гулагонг е номер 1 в дамското класиране през април 1976 г., но официалното признание идва чак през 2007 г. WTA открива грешка в изчисляването на точките и прави корекция в официалното класиране със задна дата.
От една страна, грешката не е напълно неочаквана: класирането при дамите е въведено през 1975 г. и е „компютърно“ дотолкова, доколкото резултатите се подават ръчно от самите турнири, за да бъдат изчислени от машина и евентуално коригирани. Ситуацията в мъжките надпревари е идентична. Освен това класирането е изчислявано 2 пъти месечно и това също създава предпоставки за неточности.
От друга страна, става въпрос за голям и престижен турнир през април 1976 г. в Лос Анжелис, спечелен от Гулагонг, за който точките не са изчислени правилно заради липса на част от писмените доклади с резултатите. Крис Евърт е на първото място през този период, но корекцията отрежда 2 седмици за Гулагонг, макар и с минимална разлика в точките.
До края на 70-те години класирането и в двата тура е резултат от усилията буквално на няколко човека, които приемат данните от турнирите и ги обработват в продължение на дълги часове. В някои случаи се разчита и на информация, подадена от журналисти, както на статистиките, заведени от водещите спортни издания. Допълнително затруднение е разделението на турнирите в различни професионални вериги и съответно ожесточената конкуренция и неясната категория на част от тях. Освен това едва в началото на 80-те години медиите и състезателите започват да обръщат внимание на статистиките с класирането през годината (не само в края) и съперничествата започват да се „измерват“ усърдно и по този показател.
Титли на Уимбълдън според Уимбълдън?
Според официалното табло под Централния корт на Уимбълдън Гулагонг печели титлата през 1971 г. За зрителите без интерес към статистиките от началото на 80-те години остава скрит факт, че австралийката успява да дублира титлата си през 1980 г. Таблото в подножието на Централния корт я изписва единствено под името на съпруга ѝ Коули по време на втората титла. Аналогичен е случаят с Крис Евърт година по-късно и още няколко други състезателки от предходните десетилетия.
В Годишника на Уимбълдън ситуацията е идентична… Едва през миналата година Уимбълдън предприе скромна, но огромна по стандарта на техните традиции, крачка към промяна: списъкът с шампионките в Годишника за първи път е с пълните им имена, преди и след брака едновременно.
Гулагонг и Аш
В началото на 70-те години Гулагонг играе на турнир в ЮАР, по времето, когато на Артър Аш е отказана виза. Въпреки че самата австралийка не е политически активна, за разлика от Артър Аш, организациите на аборигените се опитват да я въвлекат в дебатите и инициативите през 70-те години. Участието и титлата на турнира в ЮАР е окачествено като предателство спрямо анти-расистката политика на съответните организации в Австралия и САЩ.
По време на спортната си кариера Гулагонг се стреми да остане неутрална по проблемите, свързани с аборигените, за разлика от дейността ѝ след това. Заради постоянните въпроси на журналистите, свързани с нейния произход, казва в няколко интервюта, че отчаяно е искала да я възприемат като надарен играч, а не като тенисист с тъмна кожа.
В началото на кариерата ѝ нейният треньор и ментор Вик Едуардс поставя условие на пресконференциите да не се задават въпроси относно расата ѝ, за да се концентрира изцяло върху спортните изяви. Самата Гулагонг заявява, че е горда с произхода си, но не желае да мисли за това през цялото време.
„Всички играчи губят концентрация, но понеже съм абориген, това се напомня непрекъснато – освен когато печеля!“, цитатът е от книгата „Heroines of Sport: The Politics of Difference and Identity“. С някои изключения, самата Гулагонг твърди, че не е страдала от расистко отношение.
