През март двукратната шампионка на Уимбълдън Петра Квитова навърши 31 години. Десетилетие след първата си титла на „Свещената трева“ тя може да се похвали и с бронзов олимпийски медал, както и върхово класиране от №2 в ранглистата. След триумфа на турнира в Доха, където спечели своя 28-ми WTA трофей, чехкинята стана четвъртата най-титулувана действаща тенисистка след сестрите Уилямс и Ким Клайстерс.
Световната №10 бе новият гост в рубриката на Евроспорт Player’s Voice, където разказа за най-големите си успехи на корта, както и за ужасяващата атака, която почти прекрати кариерата ѝ. През декември 2016 г. в дома на Квитова нахлува крадец, който я напада с нож. 26-годишната тогава тенисистка получава тежка порезна рана на силната си лява ръка, а в края на миналата година Квитова сподели, че на моменти все още изпитва проблеми с подвижността на пръстите си.
„Да спечеля първата си титла от Големия шлем на Уимбълдън през 2011 г. беше невероятно. По онова време бях доста млада и все още не можех да осъзная напълно значението на такова огромно постижение. Бях много щастлива, но и малко объркана, тъй като не можех да повярвам какво се е случило.
Когато спечелих втората си титла в турнира три години по-късно чувствата бяха още по-силни. Бих казала, че се насладих на втората си титла повече, отколкото на първата, защото тогава бях малко по-възрастна и по-зряла. Знаех какво да очаквам и бях сред фаворитките, което сериозно промени нещата. Помня колко горда се чувствах, когато вдигнах трофея отново. Това беше наистина специален момент.
Ако сега отново държах титла от Големия шлем в ръцете си, щеше да е сбъдната мечта. Това беше една от основните причини да продължа да играя тенис, но в същото време ми е ясно колко е трудно да постигнеш нещо подобно. Радвам се, че десет години след първата ми „мейджър“ титла тенисът все още е голямата ми любов.
Все още се наслаждавам на играта и това е нещото, което ме мотивира най-силно. За мен това е най-важното, но ако тази наслада ме отведе до нови успехи, няма да имам нищо против. Преживях и научих толкова много неща през последните 10 години, като например никога да не приемам тениса за даденост и да се наслаждавам на живота. Сега чувствам, че оценявам много повече някои от наглед дребните неща в ежедневието.
Във времето между атаката и завръщането ми на корта имаше няколко момента, в които беше невъзможно да гледам на живота по този начин. Помня, че имаше период, в който хората ми казваха, че никога повече няма да играя тенис. Аз обаче винаги отговарях „Искам да играя и ще покажа, че все още съм способна да го правя“. Това беше повратният момент за мен, защото тогава осъзнах колко много искам тениса обратно в живота си. Дори лошите преживявания могат да доведат до нещо добро. Това е начинът, по който се опитвам да разсъждавам. Старая се да търся позитивите във всяка ситуация.
Когато се завърнах в тура начинът, по който разсъждавах на корта, не беше същият. Това вероятно се дължеше на факта, че след атаката не гледах толкова сериозно на тениса и се концентрирах повече върху социалния си живот. Когато обаче започнах да играя отново и видях, че все още мога да се съревновавам с най-добрите в света, психологическата ми нагласа се промени и отново си върнах предишната увереност.
След всичко, което се случи както на корта, така и извън него, ако можех да изпратя съобщение до 21-годишната Петра щях да ѝ кажа да не приема нещата толкова насериозно. Да се наслаждава повече на тениса и на живота и да не се стресира, ако нещата не се случват веднага. Съдейки по последните 10 години, в живота наистина могат да се случат много неща. След още едно десетилетие едва ли все още ще играя тенис, но бих искала да имам деца и нормален живот. Ще видим“.
TennisKafe.com