Себастиен Дюран: От обаждането на Муратоглу до дългогодишната работа с Григор

|  от  

Себастиен Дюран e един от най-добрите фитнес треньори в света на тениса. По принцип не обича да говори много, но когато го прави, винаги е интересно. Той е в щаба на Григор Димитров вече повече от 10 години и постоянно иска да се подобрява във всяка една сфера, за да му помага.

Французинът участва в епизод №40 на The Functional Tennis Podcast преди няколко месеца и говори по много актуални теми, а също така за своята собствена тенис история. Как е решил да стане треньор, а не играч, защо Патрик Муратоглу му се е обадил, за да го покани в академията си, и кои играчи е тренирал в ранните етапи на своята кариера? Отговорите на тези въпроси ще намерите в първа част от разговора, който TennisKafe.com ви представя. А скоро очаквайте и втора, в която Дюран разкрива повече подробности около работата си с Димитров:

Може да прочетете интервюто на друг от треньорите на Григор – Кейси Кордиал, в The Functional Tennis Podcast ТУК и ТУК.

Игра ли тенис като дете?

Да. Започнах да играя на 4 години. Мисля, че започнах като всички останали деца. Родителите ми играха тенис и аз имах топки, затова започнах да ги удрям. Дадоха ми ракета и ми казаха да правя каквото си пожелая с нея. Тогава намерих една стена и тя стана най-добрият ми приятел. Започнах да удрям топки към нея. После започнах да играя тенис при треньори, на 8-9 години дойдоха и мачовете, състезанията. Родителите ми ме водеха на тренировки и турнири. Както всички деца – имах тенис плакати в стаята ми. Ходих да гледам Ролан Гарос. Бях много запален по тениса и със сигурност исках да стана професионалист.

Кой беше твоят любим играч?

Харесвах Иван Лендъл, но за мен най-добрият бе Томас Мустер. Много го харесвах заради участията му на Ролан Гарос, защото той играеше по начина, по който го правех и аз. Бях силен физически и удрях топката силно от основната линия. Помня още финала от 1993 между Джим Къриър и Серхи Бругера – беше невероятен момент за мен. За мен беше трудно да остана за всички часове в училище, защото исках да изгледам всички мачове на Ролан Гарос – от 11:00 ч. сутринта до 20-21 ч. вечерта.

durand

Кога спря с тениса?

Когато бях на 13-14, бързо осъзнах, че нивото ми не е достатъчно добро, защото не бях сред топ състезателите във Франция в моята възрастова група. Не знам как точно се случи, но осъзнах, че не съм създаден за това. Казах си обаче, че искам да вляза в света на тениса и да съм част от професионалния тур, това исках да правя. Бях на 13 и си казах: „Добре, няма да съм тенисист, но ще съм треньор“. Родителите ми ме подкрепиха, това наистина беше моята цел. Исках да я постигна и започнах да чета много, купувах си много книги. Бях луд, не разбирах и дума от термините, свързани с физиология, но ми харесваше да чета за човешкото тяло, за мускулите.

Спомням си как тренирахме с един приятел на плажа и правехме различни упражнения – подскоци, спринтове. За мен беше естествен процес. Така че започнах да изучавам спорта в университета, а в същото време продължих да играя, за да поддържам ниво.

Играеш ли сега?

Малко. Сега обичам повече да тичам – най-вече на дълги разстояния. Проблемът за мен в тениса е, че когато отивах на турнир, знаех, че ще трябва да играя няколко мача подред. Веднъж направих серия от осем поредни победи – това са осем поредни дни, а накрая бях мъртъв. Всеки мускул ме болеше. Продължих да играя обаче, защото обичам спорта. Тенисът е моят живот.

Участваш ли в тренировките като спаринг партньор?

Понякога, дори и с Григор, играем 2 на 1 и аз споделям половината корт. Не играя много, защото след 10 минути всичко за мен приключва. Понякога заставам на основната линия и изпълнявам сервиси, като го карам да прави ретури. Това е важно – треньорът да остане близо до играча. Ако мога да му помагам по този начин, съм много щастлив. Случва се просто да събирам топките в количката, но съм щастлив да правя и това, защото мога да помагам.

Мисля, че това ми помага да разбирам играта по-добре. Защото никога не съм бил в ситуация да изляза на полуфинал или финал в турнир от Големия шлем, не знам какво е да си в това положение. Но знам какво е, когато трябва да играеш под напрежение, знам какво е да удряш форхенди и бекхенди. Да, моето ниво не беше професионално, но все пак имам познания за играта от това естество. И сега – по време на сесиите, знам как се работи по тези удари. Така че мога да помагам с тях, когато играчът или треньорът ме помолят.

durand

Каква беше първата ти работа след университета?

Станах треньор, когато бях на 14-15 години. Защото бях в моя клуб и там нямаше достатъчно хора. В сряда се нуждаеха от допълнителна помощ и аз просто бях там, за да поема ръководството на няколко по-малки деца. Обичам да споделям своята страст към тениса. Затова ми беше много приятно да им помагам – да работим по форхенда например, да правим фитнес упражнения на корта.

След това – в университета, продължих с тази работа. Беше ми полезно и за да печеля допълнителни средства. По принцип студентите си намират някаква скучна работа, колкото да изкарват пари. За мен обаче това беше удоволствие. И аз все още не я определям като работа или като професия, с която да печеля средства. В университета имах по 8-10 часа на седмица, в които трябваше да съм треньор или фитнес треньор – и много ми харесваше.

В последната година от университета влязох във Френската федерация по тенис. Това беше към края на образованието ми. После дойдоха три години, които прекарах в един клуб като главен треньор. Там отговарях за състезанията, за работата с децата, за фитнеса. След това Патрик Муратоглу ми се обади да ме попита дали искам да отида в неговата академия и аз казах: „Да!“.

Откъде познаваше Патрик?

Познавах го заради академията, която отвори в Париж. Играчите под негово ръководство започваха да трупат успехи. Във Франция нямаше толкова много частни академии. Това беше началният стадий, в който те се зараждаха. Там беше Маркос Багдатис, Полин Парментие и Ирена Павлович също играеха при него. Така че имаше много добри състезатели и той търсеше млади треньори. Тогава бях на 22-23 години и бях пълен с мотивация. Бях готов да направя абсолютно всичко.

Изчетох хиляди книги, поглъщах цели статии и си казах – не искам да уча повече, просто искам да прекарвам цял ден на корта, да ходя на турнири с играчите. За мен това беше много добра възможност. Академията беше в Париж. Това беше първият шанс да се отделя от моите родители. Получих свобода и правех това, което исках. Патрик ми имаше доверие и ми помагаше още от самото начало, а за мен това беше много приятно.

Започнах да тренирам Себастиан Лави – едно момче от Нова Зеландия. Той беше на 11 години, но беше много добър в играта сервис-мрежа. Много съм щастлив и сега, когато се виждаме. Миналата година той искаше да отвори своя академия в Оукланд и когато ме попита дали искам да му помогна, ми отне една секунда, за да кажа: „Да, разбира се. Ще ти помогна“. За мен е много важно да споделя това, с което разполагам, да помогна, да внеса опит. Бях негов треньор, когато той бе на 11, после му станах фитнес треньор, а сега помагам за академията му. Страхотно е.

Спомням си и Сам Бари, той е страхотен човек. Той беше „чудовище“. Бях 10 години в академията и все още хората ме питат: „Помниш ли този, помниш ли онзи?“. Беше невероятно. Дори с Григор понякога си говорим за тези моменти от моето минало.

durant

Какво беше за теб да тренираш толкова мотивирани деца с такива физически заложби? Може би това е правело работата ти по-лесна?

Да. Имаше състезание, защото това е индивидуален спорт и нямаше как да няма конкуренция. Но в същото време бяхме едно голямо семейство. Споделяхме много време заедно – в ресторанта, във фитнеса, на корта. Беше невероятно динамично за всички, които работеха там. Когато децата се връщаха в академията, казваха: „Връщаме се у дома“. Това не е този дом, в който отиваш при родителите си, но за тях беше дом. Всички още поддържаме контакт – дори много от тези хора да не са професионални състезатели. Треньорите си говорим един с друг, състезателите си общуват, физиотерапевтите.

Кой от младите играчи, които си тренирал в академията, беше най-здрав физически и най-добре подготвен?

Списъкът е дълъг. Със сигурност в него попадат Себастиан Лави, Ренцо Оливо, Сам Бари, Мартон Фучович, Маркос Багдатис, който беше №1 при младежите. Със сигурност и Григор е в списъка. При момичетата там е Анастасия Павлюченкова, която беше №1 при девойките, Лаура Робсън. Там бих поставил още Юлия Путинцева, Елиз Мертенс, Камила Джорджи, Сакия Викъри. Списъкът е дълъг, а? Мога да продължа и с още имена.

Кога реши да работиш на пълен работен ден с даден играч?

Когато започнах в академията, се занимавах и с тениса, и с фитнеса. После обаче говорих с Патрик и двамата стигнахме до извода, че съм по-навътре в нещата, що се отнася до фитнеса. Обичам тениса, но гледната ми точка беше базирана на фитнеса – не изцяло, но основно.

Точно тогава един от фитнес треньорите напусна академията и беше логично аз да остана при Патрик. Казах му: „Виж, искам да запазя мястото си. Харесва ми атмосферата. Искам да остана и да помагам“. Той ми отговори да премина само към фитнес тренировките на пълен работен ден и да видя как ще потръгнат нещата. Каза ми още, че когато искам да участвам в тенис тренировките, винаги мога да го правя.

В даден етап обаче фитнес отделът започна да се увеличава – с няколко физиотерапевти, със специалисти по храненето, с лекари, психолози. После дойдоха още фитнес треньори, така че се разраствахме все повече и повече. След това не можех да продължавам с тенис частта, тъй като също така пътувах с няколко състезатели като техен фитнес наставник. Оттогава насам се занимавам само с това.

Никога не съм искал да управлявам, да съм мениджър на хора в академията. Винаги гледах да бъда здраво стъпил на земята и да поддържам връзка с играчите. За мен това е най-важното в тази работата. Ако загубиш контакт с тях, това е голяма грешка. Харесваше ми също така да вкарвам нови треньори в работата, да споделям опита си с тях и да им помагам. Заедно организирахме програмата, срещите с тенис треньорите, правехме лагери в планината. Беше приятно и беше много естествен процес. Бях щастлив да правя точно това, защото го умеех.

Моята цел №1 беше подобряването на академията. Особено на ниво фитнес. Моята основна концентрация попадаше върху това да направя играчите по-добри.

durand1

Каква беше следващата стъпка в твоята кариера?

Когато академията се премести на юг, за мен беше малко сложно да оставя семейството си. Имах 10 прекрасни години там и не исках да ги жертвам. Но в онзи момент моето семейство беше приоритет. Когато пътуваш много и не виждаш семейството си често, не е много приятно, тъй като те правят жертви за теб. Исках да компенсирам децата и съпругата ми за това. Не исках да ги карам да пътуваме постоянно и да създавам допълнителна нестабилност.

Тогава казах на Патрик: „Бих помогнал от разстояние за новата академия в Южна Франция, ако това е възможно. Но на този етап искам да работя самостоятелно. Така създадох своя собствена компания и започнах да работя пряко с играчи.

Не искам да използвам думата „клиент“, но първият състезател, който подписа с моята компания, бе Серина. Това беше страхотно. Компанията продължава да се развива, вече и в сферата на спортните консултации. Помагам на хората, що се отнася до тенис, фитнес, консултиране по спортни въпроси, дори се занимавам с различни спортове. Основното ми мото е: „Споделяй, за да се развиваш“, а основната ми цел – да помагам.

Кого си тренирал още тогава?

Пътувах с Маркос Багдатис. Работих малко с Латиша Чан, с Ареван Резаи бяхме много дълго време. Освен това – със Серина, Григор, Йелена Докич, Лаура Робсън, Ализе Лим, Камила Джорджи, Сакия Викъри. Работих малко с Жереми Шарди, както и с Каролин Гарсия. Не съм бил с всички постоянно и на пълен работен ден. В нашата компания си поделяхме задълженията – когато един треньор беше на турнир с един от играчите, друг пътуваше с втори и така нататък.

Това, което исках да създадем, беше идентичност, но и визия. Много е важно да се намери балансът между всички.

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.