Сезон 2021 имаше своите големи и малки истории, нови и стари главни герои, вълнуващи моменти, рекорди и разочарования. В последните дни на годината ще обърнем поглед обратно към него, за да извлечем някои изводи преди началото на следващия.
Играч на сезона
Тук е изкушаващо да се посочат няколко имена, но само едно е правилният избор. Голямата тройка може и да е поставила летвата високо и постиженията на членовете ѝ да се приемат почти като даденост, но когато спечелиш три титли от Големия шлем, остава ти една победа до календарен Шлем и три до Златен такъв, няма как да не си много пред останалите в класацията за играч на сезона.
Новак Джокович навърши 34 тази година, но през по-голямата част от годината нямаше кой да го спре. Към трофеите от Australian Open, Ролан Гарос и Уимбълдън можем да добавим серия от други успехи.
Ноле се превърна в тенисиста с най-много седмици под №1 в ранглистата, единственият печелил четирите „мейджъра“ по два пъти и единственият, завършвал годината като лидер в класирането цели седем пъти.
Изравни Федерер и Надал по титли от Големия шлем и вече има 20, а показаното на корта го превръща във фаворит за излизане начело в надпреварата между тримата.
И ако някой каже, че годината на Джокович е била възможна поради липса на конкуренция, то това просто не би било вярно, което ни отвежда и до следващата точка:
Зверев и Медведев вече не са имена от бъдещето. Те са тук.
„Новото поколение“ което вече е в средата на 20-те си години най-после е готово да се бори за всяка титла. Да, тройката неизбежно остарява, което бе сред факторите почти д не виждаме Федерер на корта, а оказа своето влияние и над представянето на Надал. Но тенисът, който показаха Даниил Медведев и Александър Зверев говори сам за себе си.
За Медведев ни трябваше само потвърждение. Вече бе показал на какво е способен, но през настоящия сезон задържа и дори надгради високото ниво, което го отведе до първа титла от Големия шлем и №2 в класирането – първият, достигал до тази позиция отвъд Мъри, Надал, Федерер и Джокович от 2005 насам.
Видяхме и прогрес от негова страна на клея, което бе и може би продължава да бъде ахилесовата му пета. Ретурите му на хард бяха ненадминати по ефективност, а с течението на месеците видяхме интересна тактическа битка между него и Джокович – нещо, което би било комплимент за всеки тенисист.
Зверев пък израсна дори повече. Имаше своите ударни моменти и преди 2021, но през втората половина от сезона намери и нещото, което му липсваше – постоянство. Показаното срещу Джокович на полуфинала на Олимпиадата в Токио бе страховито – силов тенис в продължение на повече от час, срещу който дори и Ноле изглеждаше безпомощен. Златото напълно заслужено се озова в неговите ръце.
„През последните шест месеца Новак, Даниил и аз бяхме играчите, които доминираха в мъжкия тенис, и според мен тази тенденция ще продължи и през следващия сезон. Придобих много увереност след успехите през тази година. Играта ми се разви доста, но най-голям прогрес отбелязах в психологически план. Вече се чувствам много по-спокоен на корта и така ми е по-лесно да показвам това, на което съм способен.“ коментира Саша пред Sky Sports.
Трябва да отбележим, че и Циципас имаше изключителни резултати този сезон, дори да не грабна вниманието колкото другите двама. Обърна Надал на четвъртфиналите на Australian Open и водеше с 2-0 сета срещу Джокович на финала на Ролан Гарос. Самият той заяви, че според него с Медведев и Зверев ще бъдат „следващата голяма тройка“.
Истинското ново поколение е вълнуващо
Името Яник Синер циркулира в тенис средите вече от известно време, но възходът му от №36 до топ 10 в никакъв случай не е следствие от случаен резултат. Синер игра на високо ниво цял сезон, а много специалисти започнаха да го сравняват с Джокович по трудолюбието и целенасочеността.
Дебютната ATP 500 титла и финалът на Мастърса в Маями са резултатите на годината за него, а когато влезе като резерва на Nitto ATP Finals отново показа, че може да се състезава с най-добрите – надигра Хуркач и бе много близо до успех над Медведев.
Другият млад състезател, който грабна вниманието през 2021 беше Карлос Алкарас. Испанецът се развиваше постоянно и се изкачи от №141 до №32. Отбеляза победи над Циципас, Беретини и Рууд, а в края на сезона играта му вече изглеждаше внушително.
18-годишният състезател притежава тенис, който може да представлява опасност за противниците на всяка настилка и титлата от NextGen финалите беше логичен завършек на сезона.
Завръщанията
Другата тема, която ни кара да очакваме сезон 2022 с нетърпение е тенисистите, които загатнаха за завръщане към топ форма през изминалата година.
Тук няма как име №1 да не бъде Анди Мъри, който премина през изключително тежки моменти, но въпреки това продължи да се бори и в последните си турнири сякаш най-после започна да постига търсеното ниво.
Постигнал толкова много и с малка вероятност да надмине предишните си успехи, шотландецът намери мотивация да премине през много лишения и труд заради любовта към спорта. Дори когато жребиите не бяха благосклонни, а резултатите продължаваха да му убягват в продължение на месеци, Мъри продължи да работи упорито. В края на годината показа тенис, достоен за топ 15. Предстои да видим дали ще успее да пренесе набраната инерция в Австралия, където получи „уайлд кард“ за първия турнир от Шлема за 2022. Няма да съм изненадан, ако го видим с трофей от ATP 250 надпревара през идните седмици.
Григор Димитров също напомни за себе си с тениса в Калифорния. Забележителните обрати срещу Хуркач и Медведев носят много увереност за първата ни ракета преди следващия сезон, а това, че го виждахме в подобна форма в последователни трудни мачове обнадеждава всички фенове у нас.
Бих добавил и Франсис Тиафо към състезателите, които ще си струва да следим през 2022, защото американецът отново заигра вълнуващ тенис и успя да затрудни сериозни съперници. Финалът му във Виена дойде след победи над Циципас, Шварцман и Синер, което не е за подценяване.
