Себ Дюран: Защо Григор е третото му „дете“ и как прави рецепта от различни философии

 от  

Себастиен Дюран e един от най-добрите фитнес треньори в света на тениса. По принцип не обича да говори много, но когато го прави, винаги е интересно. Той е в щаба на Григор Димитров вече повече от 10 години и постоянно иска да се подобрява във всяка една сфера, за да му помага.

Французинът участва в епизод №40 на The Functional Tennis Podcast преди няколко месеца и говори по много актуални теми, а също така за своята собствена тенис история. Какви съвети е дал на тенисистите по време на дългата пауза, предизвикана от пандемията? Върху какво са насочени тренировъчните му програми? Как е изградил цялостната си философия? Отговорите на тези въпроси ще намерите във втора част от разговора, който TennisKafe.com ви представя. А ТУК може да прочетете и първата част от интервюто:

Може да прочетете интервюто на друг от треньорите на Григор – Кейси Кордиал, в The Functional Tennis Podcast ТУК и ТУК.

Вече си работил с Григор повече от 10 години, нали така?

Да, над 10.

Повечето топ състезатели – като Роджър, Рафа, Новак, работят с един фитнес треньор през по-голяма част от кариерата си, което е впечатляващо.

Така е. В даден етап нещата стават по-сериозни от просто работа. Прекарваш време с този човек и споделяте моментите заедно. Споделяте философиите си. Не знам дали не мога да определя Григор дори като свое трето дете. Аз се грижа за него. Като мой син е понякога.

durant

Имаше ли други треньори, които те мотивираха? Подражаваш ли на някого?

Никога не копирам с пълна точност някого. Защото аз се определям като фитнес треньор, който работи над всичко, а не съм специалист в една определена област – например в подвижността. Със сигурност има много хора, които разбират повече от мен. Треньорът по лека атлетика, например, знае повече за скоростта. Аз обаче знам много неща от различни области. Имах много книги, от които опитвах да черпя идеи. Едни от тях бяха за ските, защото в тениса има практики, които могат да се заимстват от професионалните скиори. Използвам и книги за футбол, ръгби, скуош, за тенис най-вече, разбира се. Чета съветите на фитнес треньорите в тези спортове. Гледам видеа в Instagram и YouTube и продължавам с книгите – това никога не спира при мен.

Изготвих основния си план и фитнес програмите преди 20 години, промених ги малко преди 10, а мога да кажа, че сега със сигурност са по-различни. Винаги има ново оборудване, нова концепция, нови методи на работа. Трябва да си в час с тези неща. Винаги запазвай своята основна философия, но и винаги опитвай нови неща, с които да я подобриш.

Не мога да определя точно един човек, когото съм гледал и съм му подражавал. Много са. И всеки е допринесъл с нещо различно – относно храненето, относно емоционалния аспект. Освен това всички играчи в академията, преди повече от 10 години, ме научиха на толкова много неща. Споделяха всичко с мен и ми помагаха много, без да го осъзнават. Събират се хора от различни части на света – едно дете идва от Аржентина, друго – от САЩ, трето пристига от Африка, друго – от Азия. Накрая осъзнаваш колко отворен си към света. Това за мен е много важно.

Когато споделяш с останалите хора и виждаш как те се държат, как реагират в определени ситуации, учиш много неща. Това го няма написано в книгите. Тук говоря най-вече за работата ми със Серина и Григор.

Освен това е супер важно и много вълнуващо да обменяш опит с други фитнес треньори – как организират седмицата си, каква е философията им, гледната им точка, концепцията им за играта. Винаги събирам тази информация и опитвам да я запазя за себе си. А накрая – не да я копирам, а да смеся различните елементи и да бъда по-добър от тях.

durand

Всички играчи останаха у дома по време на „голямото затваряне“ заради пандемията. Ти каза, че обичаш да им помагаш. Какви съвети им даде, за да поддържат формата си?

Нужна е мотивацията да промениш навиците си и да направиш неща, които не си свикнал да вършиш. Знам, че е трудно. Но какво може да се направи? По-добре е да се търси решение. Важно беше за играчите да пренастроят телата си, защото те навлязоха във фаза, в която организмът им почиваше дълго. А това не е нещо обичайно. Дадох им съвет да работят върху неща, върху които по принцип не им е оставало време да се концентрират.

Например, усещаш, че твоята слабост е в глезена – контузваш го често. Добре, тогава всеки ден правиш упражнения, за да го заздравиш. Знаеш, че имаш 4-5 или дори 6 седмици, за да работиш върху това. Лесно е да поддържаш тонуса на мускулите, дори без нужното фитнес оборудване. Това е най-важно по време на едно такова дълго затваряне у дома. Важно беше и играчите да излизат навън, да тичат, да се движат, да скачат на въже, да се катерят по стълби – всичко, което може да запази тонуса в организма им.

Знам, че целта е да си съставиш ежедневен план. Защото по време на първата седмица от затварянето хората си казаха: „Чудесно, сега съм у дома. Ще чета книги, ще сърфирам в интернет, ще почистя“. Същата програма трябва да се изгради и за тренировките. Там се вижда колко силни сме психически. Моят съвет беше хората да не се претоварват, да не тренират над възможностите си. Защото в началото имаше такъв период на безпределна мотивация. Но след като я загубиш след 3-4 седмици, става трудно. Върши си работата, но не прекалявай. Това е правилният баланс.

Не трябва да забравяме и имунната система. Понякога играчите не правят физически упражнения заради проблеми в определена част от тялото си. Но важно бе да запазят силна своята имунна система, за да се борят евентуално срещу вируса.

А съветът ми към всички хора е да внимават с диетите и с програмите за сваляне на тегло. Това е страхотно, но също трябва да се внимава и да не се претоварваме. Трябва да си постоянен, но и умен в тези моменти.

durand1

Какви съвети даде на играчите относно времетраенето на тренировките им по време на тенис паузата?

Да правят две сесии на ден. Да излизат навън и да тичат, за да приемат витамин D от слънцето. А в следващата тренировка да наблягат на разтягането, на тонуса в мускулите, на подвижността. И отново – да бъдат постоянни, но не да си кажат: „Сега няма да спра 3 поредни седмици“. Ако си играч, който по принцип играе тенис 3 часа на ден и после 2 часа тренира във фитнеса – добре, това е възможно, може би дори такъв състезател би издържал и на по-големи натоварвания. Но зависи какъв е опитът в подобни ситуации. Важно е да се почива поне веднъж в седмицата.

Кое е по-добре да се прави сутрин – кардио или упражнения за сила? Има ли значение?

Да, има. Ако твоят приоритет за деня е да работиш върху силата, то тогава трябва да тренираш с тежести сутринта. Но ако най-важно за теб е да работиш върху тичането, върху динамиката – тогава трябва тази част да мине сутрин. И двете сесии трябва да са много солидни. Но моят съвет е хората да излизат навън, когато има слънце, а не да тичат вечерта.

Тенисистите се нуждаят най-вече от тренировки за крака и второ – от сесии за скорост. Това е много важно. Винаги трябва да пазят динамиката, защото тенисът е спорт на скоростта и бързата реакция.

Агаси често е бягал нагоре по хълмовете край Лас Вегас в периода, в който е опитвал да се завърне от извън топ 100 до номер едно. Колко важно е за тенисистите да бягат по наклон?

Да бягаш, изкачвайки се, е много важно. Когато бягаш в посока нагоре, позицията на глезените е различна и се уповаваш повече на предната част на стъпалото. Така увеличаваш силата в прасеца и го оформяш, тъй като натоварването е съвсем различно в сравнение с тичането по плоска повърхност. Много е добре да смесваш и двете тренировки. Интересно е да бягаш и надолу, както и да го правиш на всякакви видове наклони, защото така стресираш системата си. А когато тя е поставена под стрес, трябва да се адаптира. Имам предвид нервната система и мускулите.

durand

Паузата по време на сезона може би ще се окаже ползотворна за повечето играчи, тъй като те по принцип нямат време да работят толкова много върху физиката си (б.а. – въпросът е отпреди няколко месеца)?

Надявам се, а и съм сигурен, че, да кажем, след 2 месеца повечето тенисисти ще усетят ползите от тази пауза. Ще разбират повече за телата си, ще научат повече неща за себе си, ще знаят как да организират своята програма за сезона. Ще знаят кога да си вземат по седмица почивка.

Ще има и играчи, които изпитват проблеми с рамото или с таза и по принцип нямаше да могат да участват в турнири. Но сега, след двумесечна пауза, те ще си починат, ще се възстановят, ще започнат отново да тренират и ще се завърнат готови на корта. Болката ще е изчезнала напълно и ще са щастливи.

Трябва да погледнем и голямата картина. Ако си професионален тенисист, кариерата ти трае може би около 15 години. Хубаво е веднъж в тези 15 години да спреш за няколко месеца. Това е добре.

Какъв съвет би дал на треньорите, които работят в малки клубове или федерации и тренират юноши?

Първото нещо, което ми идва наум, е: „Говорете с родителите“. Знам, че звучи малко странно. Но родителите са връзката към тези деца. Когато изготвяте програми за играчите, е важно родителите да ги одобрят и да подкрепят децата в това, което правят. Така че може да измислите най-гениалните тренировъчни програми, но ако не спечелите родителите, нищо няма да се получи. Защо да не ги подтикнете самите те да тренират с децата си? Страхотно е, защото така ще прекарват повече време заедно и ще споделят ценни моменти.

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.