„Първо, нямаш никакъв сервис. И определено не разполагаш с втори начален удар. Не можеш да ме нараниш. Можеш да тичаш, но по-добре развий друго оръжие, за да оцелееш“ . Това е част от диалог или, по-скоро, монолог на Иван Лендъл, който се обръща към 16-годишния Майкъл Ченг през 1988 г. Току-що го е победил в демонстративен мач в Айова и го е качил в колата си, за да го върне до хотела.
По това време състезаващият се за Чехословакия тенисист вече е шесткратен шампион от Големия шлем с три титли на Ролан Гарос и три на US Open, а младият американец от китайски произход тъкмо е дебютирал при професионалистите и вече е триумфирал с първата си титла в Сан Франциско. Лендъл обаче не знае едно нещо – 175-сантиметровият му опонент е преминавал през много изпитания и е приспособим към всякакви условия. Година по-късно Иван ще съжалява, че е изрекъл тези думи.
Майкъл Ченг стъпва на клея в Париж едва на 17 години. Той винаги е най-младият, постигнал еди-кой си рекорд. Роденият в Ню Джърси тенисист печели първата си национална титла от веригата USTA на 12, а година след това триумфира в турнира Fiesta Bowl за таланти до 16 години. Освен това става най-младият състезател, спечелил мач от основна схема на US Open в първата си година като професионалист. Само месец след това стига до полуфиналите в Скотсдейл, Аризона, и става най-младият състезател, играл на тази фаза в професионален топ турнир. Когато е на 16 години и 7 месеца, вече държи в ръцете си и първия трофей.
Турнирите от Големия шлем са друга категория, но съдбата има нещо наум.
Ченг излиза на Ролан Гарос 1989 като поставен под №15 и губи само сет в първите си три мача срещу Едуардо Масо, Пийт Сампрас и Франсиско Ройг. В четвърти кръг обаче го чака едно добре познато лице – световният №1, действащ шампион на Australian Open и вече трикратен носител на „Купата на Мускетарите“ Иван Лендъл.
Този път мачът е по-различен от онзи в Айова заради едно събитие на хиляди километри разстояние, което ще вдъхнови Майкъл. Всяка вечер Бети Ченг и 17-годишният ѝ син с нетърпение пускат телевизията в хотелската си стая в Париж и чакат живото включване от Китай. Целият свят е отправил поглед към политическата обстановка в родината на предците на Майкъл. Седем седмици подред студенти от Пекин, протестиращи за демократични реформи, препълват площада Тиенанмън.
„Бяхме залепени за телевизора“, спомня си Ченг 20 години по-късно. „Танковете влязоха в неделя“.
На 4 юни китайското правителство прави една от най-големите чистки в историята. Армията е безмилостен господар на площада, а жертвите за една нощ са най-малко 300. Може обаче да са били и хиляди. В Китай това събитие остава в историята като „Инцидентът от 4 юни“.
„Това направи борбата за спечелване на тенис мач нищо работа“, припомня си Ченг. „До края на следващата седмица моята цел беше да сложа усмивки на лицата на китайците по света“.
На 5 юни светът на тениса става свидетел на един от най-драматичните сблъсъци. Война – в това се превръща битката между Майкъл Ченг и Иван Лендъл, която трае над четири часа и в нея са включени не само двама тенисисти, но и съдии, и публика.
Световният №1 поема пълен контрол над мача и печели лесно първите два сета с 6-4 6-4, което го доближава само на крачка от четвъртфиналите. Още повече, че успява да пробие откриващото подаване на 17-годишния американец в третата част. Въпреки това Ченг продължава да се придържа към защитния си стил, изстискващ цялата енергия от него в опит да покрие всяка част от корта, и веднага реализира рибрейк. А контролът преминава от неговата страна на мрежата и Майкъл остава жив след 6-3 в третия сет.
След паузата нещата за 15-ия поставен се влошават. Той още не е свикнал да играе във формат три от пет сета на най-високо ниво и крампите в краката се превръщат в огромен проблем. Ченг обаче е напълно концентриран и връща паритета в сетовете.
Когато повежда с 2-1 в петата и решителна част, Майкъл вече издъхва и обмисля да се откаже.
„Стигна толкова далеч. Защо да се предаваш? В сърцето си почувствах невероятно убеждение, че не трябва да се отказвам“, спомня си американецът от китайски произход. И така решава да доиграе срещата, независимо какво ще се случи.
По време на смяната на столовете Ченг спринтира по основната линия, тъй като знае, че ако седне, може да не се изправи повече. Бели банан след банан и пие вода от бутилката при всяка малка възможност. След една точка продължава толкова дълго да налива вода в устата си, че получава предупреждение за бавене на времето, но въпреки това не спира.
Открива всякакви начини да остане в мача и да наруши хармонията у Лендъл. За да забави разиграванията, Ченг вдига топката високо и печели още време. След като чехословакът се справя с тази тактика, Майкъл започва да разчита, че рисковете ще се отплатят – предприема стратегия да скъсява всяка точка, търсейки бърза развръзка чрез уинъри в близост до линиите.
Комбинацията от тези три тактики се оказва успешна. Лендъл е един от малкото състезатели, които не можеш да смутиш с действията си, но ритъмът му е нарушен и той дори отправя обиди срещу съдията.
Тогава идва и десертът на Ченг. При 4-2 и 15-30 той просто изстрелва сервис отдолу. Изненаданият му опонент не знае как да реагира, придвижва се напред твърде бързо и прави слаб „апроуч“. Ченг го разминава и вдига ръцете си във въздуха, а хората от публиката се гледат странно един друг, за да потвърдят, че и другият е видял това, което се е случило преди секунди.
Крампите на 17-годишния тенисист продължават, но той стига до два мачбола на сервис на световния №1 при 5-3. За да раздразни Лендъл още повече, Ченг се придвижва да посреща точно зад линията на сервис полето, а публиката започва да се смее и да ръкопляска. Отново успешна тактика – двойна грешка на трикратния шампион и невероятна победа за Майкъл с 4-6 4-6 6-3 6-3 6-3 за четири часа и 37 минути. 17-годишният тенисист падна на земята.
Не беше напразно описанието на американския коментатор Бари Томпкинс, нарекъл мача „магически момент за спорта“.
„Знаех, че публиката беше срещу мен“, припомня си Ченг. „Но бях вдъхновен от ситуацията в Тиенанмън. Това определено беше най-емоционалният мач, който някога съм играл“.
Често в спорта се случва да загубиш още в следващия кръг, когато си осъществил подобна изненада. Не такъв е случаят на Майкъл, който сякаш на шега преминава през Роналд Агенор от Хаити и после губи само сет срещу Андрей Чесноков, за да си осигури първи „мейджър“ финал в кариерата срещу Щефан Едберг.
Третият поставен тъкмо е отстранил Борис Бекер и се бори за четвърта титла от Шлема, както и първа в Париж. Нисичкият американец обаче изумява всички с бързината и повратливостта си, а и със силната психика, която му помага да вдигне победоносно ръце след епична петсетова драма – 6-1 3-6 4-6 6-4 6-2.
Така Майкъл Ченг, синът на имигрант от Китай и израснал в САЩ, става най-младият шампион в историята на Ролан Гарос на едва 17 години и 110 дни! И всичко това заради едно огромно вдъхновение, за щастието на хората, които чувства свои събратя.
Няколко седмици по-късно, когато влиза в съблекалните в All England Club, среща не кой да е, а самият Лендъл. Не знае как да реагира, но чехословакът идва при него и му стиска ръката: „Страхотен Ролан Гарос, Майкъл. Поздравления“.
Протестите в Китай са потушени от властите и не се случват никога повече. Никога повече Ченг не стига и до титла от Големия шлем.
До края на кариерата си Майкъл стига до своето рекордно второ място в световната ранглиста и играе още три финала на турнири от Шлема. Шансът му за втора „Купа на Мускетарите“ идва през 1995, когато обаче претърпява поражение от Томас Мустер. На Australian Open година по-късно го спира Борис Бекер, а на US Open 1996 губи от сънародника си Пийт Сампрас.
Във визитката си обаче добавя и триумф на Купа „Дейвис“ от 1990. Ченг често е споменаван след Андре Агаси, Пийт Сампрас и Джим Къриър, но всъщност поставя началото на американската доминация в Тура през следващите години.
През 1994 г. Майкъл е председател на благотворителната програма на ATP и, както всички можем да предположим, поставя основите на развитието на тениса в Азия. А от 2014 насам работи с Кей Нишикори.
Когато обаче споменем името на Ченг, веднага в ума ни изниква онзи луд Ролан Гарос. И по-важното – американецът доказа, че човек не познава граници, било то физически или психологически, когато почерпи вдъхновение и когато се бори не само за себе си, а и за най-ценните си хора.
Димитър Радев, TennisKafe.com
